Все едно стоеше в аквариум — Майка знаеше, че линксът скоро ще се върне, и не искаше да е лесна мишена, когато…
Туп-туп-туп-туп-туп-туп…
Линксът.
Тя се обърна.
Хеликоптерът беше дошъл!
Висеше откъм западната страна точно пред стъкления й асансьор и сякаш я зяпаше.
Майка продължи да натиска бутона за отваряне на вратата.
— По дяволите, мамка му! Тоя бутон наистина ли е свързан с нещо?!
И тогава видя дима пред едно от ракетните гнезда.
Стреляха с ракета по нея!
Ракетата изхвърча от гнездото и полетя право към стъклената кабина на Майка.
Асансьорните врати започнаха да се отварят.
Ракетата ревеше към очите на Майка.
Тя се провря между двете отварящи се врати и се хвърли настрани от асансьора точно в мига, в който ракетата прониза разбитата западна стена на кабината, влезе в нея, свръхнажежената й огнена опашка овъгли цялата вътрешност и — тряс! — се стрелна от другата страна и се заби в следващия стъклен асансьор.
Гледката наистина бе зрелищна.
Подобно на падащо домино, ракетата прониза южната стена на Кингс Тауър, мина през всичките четири стъклени асансьора — тряс! тряс! тряс! тряс! — като предизвика последователни експлозии от стъкло — и накрая с възхитителен финален дъжд от стъклени парченца излетя от четвъртия асансьор, за да потъне в Темза, където експлодира с гигантски гейзер от пръски.
Майка тежко скочи в рецепцията на трийсет и осмия етаж и падна.
Просната на пода, тя вдигна поглед.
И видя четирима ловци на глави от ИО–88 да стоят в разрушената рецепция точно пред нея. Изглеждаха също толкова изумени от появата й, колкото тя от тяхното присъствие.
— От трън та на глог… — измърмори Майка.
Командосите вдигнаха автоматите си.
Тя скочи на крака и се хвърли в единствената посока, в която можеше: обратно в асансьора.
Там приклекна под контролното табло в същия миг, в който през отворените врати блъвна вълна свръхбърз автоматичен огън.
Дъждът и вятърът брулеха Майка в полуразрушената асансьорна кабина, от която беше останала само тясна платформа с изглед към целия Лондон.
Майка погледна към южната стена на небостъргача.
Пред нея имаше още три стъклени кабини в редица — стените им бяха разбити от ракетата.
— Нямаш друг избор, Майко — извика тя. — Мамка му!
И се затича.
Затича се с всички сили на трийсет и осем етажа височина, като прескачаше еднометровите празноти между полуунищожените асансьори.
Линксът отново се появи — още щом тя скочи върху втората платформа, — бързо се приближи, обстреля я с миникартечницата си и превърна цялата южна стена на сградата в ураган от разбито стъкло.
Ала Майка продължи да тича, изпреварвайки страховития огнен дъжд със сантиметри, и се метна върху третата асансьорна платформа.
Пред нея зейна бездната, където трябваше да е четвъртият асансьор.
Майка не забави ход.
Празнотата беше широка три и половина метра, но въпреки това тя скочи напред с протегнати ръце — надяваше се да се хване за пода на петия и последен асансьор.
Как ли пък не.
Още щом скочи, разбра, че няма да успее.
Не й достигнаха няколко сантиметра и Майка започна да пада надолу.
Но острозъбата глава на магнитната кука в ръката й не пропусна ръба на асансьора.
Проклетата кука може вече да не работеше, но удължаваше протегнатата ръка на Майка с трийсет сантиметра.
Точно колкото й трябваше.
Стоманените челюсти на куката се закачиха за пода на платформата и Майка се залюля под нея. Тъкмо започна да се катери, когато…
Туп-туп-туп-туп-туп-туп…
Линксът.
Връщаше се. И заплашително увисна пред нея. Зад него се приближи втори хеликоптер на ИО–88.
Този път линксът беше толкова близо, че Майка видя ухиленото лице на пилота.
Той й махна с ръка и натисна спусъка на картечницата.
Увиснала от асансьорната платформа, Майка само поклати глава.
— Не…
Цевите на картечницата се завъртяха и в този момент друго движение привлече вниманието на Майка — сива димна следа, прорязала въздуха зад линкса, ракетна диря, която сякаш идваше от…
От втория линкс.
Ракетата се заби в хеликоптера, който заплашваше Майка.
Могъща експлозия разтърси въздуха и след едно мигване на окото линкса вече го нямаше. Пред лицето на взривната вълна Майка само можеше да се държи с всички сили.
Останките от първия линкс се посипаха по стената на небостъргача — пламтящи и димящи.
Скелетът му се стовари на тревата в подножието на сградата с оглушителен металически трясък.