Майка погледна втория хеликоптер, онзи, който бе свалил първия от небето… и видя пилота.
Книга II.
В слушалката й прозвуча гласът му.
— Здрасти. Взех тоя хубавец от покрива. За съжаление пилотът не щеше да го даде. Тъкмо се чудех къде си отишла.
— Мама му стара, Книга — измърмори Майка и се изтегли върху платформата. — Ела да ме вземеш от тоя скапан небостъргач.
— С удоволствие. Но преди това искам да ми направиш една услуга.
Насочила напред колта си, Майка тичаше по един коридор на трийсет и деветия етаж.
Наоколо цареше пълен хаос. Дупки от куршуми осейваха стените. Не беше останало здраво стъкло.
Отрядът от ИО–88 може би все още бе тук, но нито един от командосите не се виждаше.
— Близо е до вътрешното стълбище — прозвуча гласът на Книга в ухото й. — Стаята, в която открихме Розентал. Трябва да е някакво помещение за разпити.
— Намерих я — отвърна Майка.
Видя вратата до горния край на полукръглото стълбище и се втурна вътре.
Озова се пред двустранно огледало, което гледаше към съседна стая за разпити. Към огледалото бяха насочени две видеокамери. На една маса лежаха дебели кафяви папки и две видеокасети.
— Това е център за разпити, да — потвърди Майка. — Намерих папки. Намерих видеокасети. Какво ти трябва?
— Всичко. Колкото можеш да носиш. Плюс всичко за Великолепната дванайсеторка и ракетната система за сигурност. Вземи и касетите, включително ония в самите камери.
Майка грабна един сребрист куфар самсонайт, който лежеше на пода, и започна да хвърля вътре папките и касетите. В двете камери също имаше касети и тя ги извади.
После се втурна навън.
През вратата и по аварийното стълбище до покрива.
Тичешком излезе на покрива под дъжда точно в момента, в който Книга приземяваше линкса. Тя скочи вътре и хеликоптерът се издигна, оставяйки димящите развалини да тлеят отдолу.
Офиси на Разузнавателното управление на министерството на отбраната на САЩ
Подземен етаж 3, Пентагонът
26 октомври 07:00 местно време (12:00 лондонско време)
Шефът на Дейв Феърфакс го хвана тъкмо когато напускаше офиса си, за да потърси доктор Томпсън Олифант в болницата „Сейнт Джон“.
— Къде отиваш, Феърфакс? — Казваше се Уендъл Хог и беше скапаняк. Едър мъж, бивш военен, ветеран от „Пустинна буря“: факт, с който постоянно досаждаше на хората.
Проблемът беше, че Хог бе глупав. И в традицията на глупавите ръководители по целия свят той (а) плътно и непреклонно се придържаше към правилата и (б) презираше талантливи хора като Дейвид Феърфакс.
— Излизам за кафе — отвърна младежът.
— Какво му е на тукашното кафе?
— Опитвал съм хидрофлуорна киселина, която беше по-вкусна от тукашното кафе.
Точно в този момент в офиса влезе едно младо момиче, което разнасяше пощата. При появата й очите на Феърфакс блеснаха — за нещастие, тези на Хог също.
— Здравей, Одри — усмихна се Феърфакс.
— Здрасти, Дейв — срамежливо го поздрави тя. Други може би щяха да я нарекат семпла, но Феърфакс я намираше за хубавица.
— Нали се канеше да излизаш, Феърфакс? — високо се обади Хог. — Ей, докато си навън, що не вземеш две големи фрапета? Хайде, давай по-живо!
През ума на Феърфакс минаха милион хапливи отговори, но накрая той само въздъхна.
— Както кажеш, Уендъл.
— Ей! — излая Хог. — Ще ми викаш „сержант Хог“ или „господин сержант“, младежо. Не са ме ранили в Ирак, че да ми вика „Уендъл“ някакъв си пиклив безгръбначен компютърджия като тебе, Феърфакс. Щото когато дойде моментът, момче, да се изправиш и да погледнеш врага в очите — той самонадеяно се ухили на Одри, — кой искаш да държи пушката, ти или аз?
Феърфакс се изчерви.
— Предпочитам да си ти, Уендъл.
— Адски си прав.
И със засрамено кимване към Одри, Феърфакс напусна офиса.
Спешното отделение на болницата „Сейнт Джон“,
Арлингтън, САЩ
26 октомври, 07:15
Феърфакс влезе в спешното отделение на „Сейнт Джон“ и се запъти към регистратурата.
По това време на утрото цареше тишина. Петима души седяха отпуснати като зомбита в чакалнята.
— Здравейте, казвам се Дейвид Феърфакс. Търся доктор Томпсън Олифант.
Дежурната сестра мързеливо дъвчеше дъвка.
— Един момент. Доктор Олифант! Търсят ви!
От заградения със завеси участък с болнични легла се появи друга сестра.
— Шшт, Гленда. Той си легна отзад да подремне. Ще го доведа.
И изчезна по коридора в дъното.
В това време към регистратурата се приближи изключително висок чернокож мъж.