… само около три метра.
Когато движещият се назад автомобил изхвърча от ръба и проби оградата, предната броня се закачи за един оцелял парапетен стълб и задържа линейката за покрива.
Падането й рязко спря.
И тя увисна вертикално от последния етаж на паркинга. Отворените й задни врати се клатеха.
Всичко вътре, което трябваше да е хоризонтално, сега стана вертикално.
Олифант все още седеше на дясната седалка, само че с лицето нагоре, притиснал гръб към облегалката.
Феърфакс нямаше такъв късмет.
Когато се бяха блъснали в перилата, Зулуса го беше измъкнал от седалката и го бе изтеглил в задното отделение.
После обаче линейката беше заела вертикално положение и двамата се бяха прекатурили.
И докато падаха към отворените задни врати, под които се виждаше шестетажната пропаст, се бяха вкопчили кой в каквото намери.
Огромният наемник се бе хванал за носилката. Феърфакс се държеше за една лавица на стената.
И двамата висяха над зейналите под тях задни врати.
Ала Зулуса не беше свършил.
Все още искаше да докопа Олифант.
Посегна нагоре към мачетето си, забито в облегалката за глава на седалката.
— Не! — извика Феърфакс и се хвърли напред.
Късно.
Зулуса стисна дръжката на мачетето и го издърпа.
После погледна младежа с кръвясалите си очи и устните му се разтеглиха в зловеща жълтозъба усмивка.
— Чао-чао! — изломоти той и се приготви да нанесе последния удар с мачетето.
— Както кажеш, нещастник — отвърна Феърфакс.
Зулуса замахна.
Острието засвистя към главата на Феърфакс.
В същия момент младият мъж изрита ключалките, които задържаха колелата на носилката.
И тя пропадна като камък през отворените задни врати…
… заедно със Зулуса!
Пред погледа на Феърфакс чернокожият исполин полетя надолу с носилката и облещените му очи бързо се отдалечиха.
Носилката се преобърна във въздуха и Зулуса пръв се блъсна в земята. Падна върху бетона с отвратително тупване и вътрешните му органи се пръснаха. Ала все още беше жив.
Не задълго. След миг предният край на носилката се стовари върху главата му и я смаза като орех.
На Феърфакс и Олифант им трябваха пет минути, за да се измъкнат от увисналата линейка, но все пак успяха да се проврат през предното стъкло и задъхани да седнат на покрива.
Феърфакс надзърна надолу към линейката, все още увиснала от ръба на паркинга.
Изпадналият в шок възрастен лекар пелтечеше:
— Съкращението означава… бързина на… бързина на нервно-моторната реакция… тествахме американски и британски войници за бързина на реакцията, реакция към определени стимули… всевъзможни стимули: зрителни, слухови, осезателни…_рефлекси_… всичко се свеждаше до рефлексите им… Господи, тествахме над триста души и всички имаха различна бързина на реакцията… някои бяха адски бързи, други бяха несръчни и мудни.
— Началниците ни така и не ни казаха каква е целта на проучването… — продължи той. — Обаче, естествено, ние си имахме предположение. Повечето смятахме, че е за избор на отряд от командоси, само че някои техници твърдяха, че било свързано с нова система за сигурност, някаква поразителна нова система за сигурност на балистични ракети… и после, не щеш ли, проучването беше прекратено с официалното обяснение, че министерството на отбраната било замразило основния проект, но всички решихме, че са получили нужната информация…
Фюют!
Все още втораченият в линейката Феърфакс чу звука зад себе си.
Обърна се.
И видя как обезглавеното тяло на доктор Олифант се свлича на колене, олюлява се и — туп! — пада на бетонния покрив.
До трупа с лъскав къс самурайски меч в ръка стоеше млада японка в кожено облекло.
Алиса Идеи.
Наемничка.
Тя хвана главата на Олифант за косата и небрежно я отпусна до бедрото си. После с плавно движение прибра меча си в ножницата, извади един от автоматичните си пистолети „Щайер“ и го насочи срещу Феърфакс.
Втренчи се в него над дулото на оръжието. С немигащи очи. Леденостудени.
Но на съвършено изваяното й лице се изписа странно смутено изражение и тя вирна брадичка и попита:
— Ти не си ловец на глави, нали?
Гласът й бе като мед.
— Не… — колебливо потвърди той. — Не съм.
— И въпреки това се би със Зулуса. Защо?
— Имам… имам приятел в списъка на жертвите. Искам да му помогна.
Отговорът му като че ли затрудни Алиса Идеи.
— Този човек ли е твоят приятел?
— Не, един от другите.
— И ти се би със Зулуса, за да помогнеш на приятеля си, така ли?