Стигнаха до гаража.
— Имате добра памет — отвърна Килиън. — Освен това бях в Еритрея, Чад, Ангола и Либия, където открих заводи за обработка на храни. Въпреки че мнозина още не го знаят, бъдещето на света е в Африка.
— Харесва ми колекцията ви от коли — обади се Гант.
— Играчки — заяви милиардерът. — Най-обикновени играчки.
Поведе ги по коридор с под от тъмен полиран паркет и чисто бели стени.
— Но пък аз обичам да си играя с играчки — прибави Килиън. — Също колкото обичам да си играя и с хора. Обичам да наблюдавам реакциите им в стресови ситуации.
Спря пред голяма дървена врата. Скофийлд чу смях. Дрезгав мъжки смях. Като че ли вътре имаше парти.
— Стресови ситуации ли? — попита капитанът. — Какво искате да кажете?
— Ами, да вземем например неспособността на средния западняк да проумее поведението на ислямисткия атентатор камикадзе — отвърна милиардерът. — Още от раждането им на западняците им се втълпява да се бият „честно“: френският дуел на десет крачки, английските рицарски турнири, американските двубои пред баровете в Дивия запад. Битката в западния свят е честна, защото се предполага, че и двете страни желаят да спечелят.
— Но атентаторът камикадзе не разсъждава така — продължи мисълта му Скофийлд.
— Да. Той не иска да спечели битката, защото за него тя е безсмислена. Иска да спечели много по-мащабна война, психологическа война, в която губи човекът, умиращ въпреки волята си — в състояние на потрес, ужас и страх — докато загиващият духовно и емоционално подготвен побеждава. Затова, когато се изправи пред атентатор камикадзе, западнякът направо се разпада. Повярвайте ми, виждал съм го. Виждал съм и човешки реакции към други стресови ситуации: престъпници на електрическия стол, човек във вода, заобиколен от акули. О, естествено, обичам да наблюдавам изписващото се на лицата им изражение на чист ужас, когато осъзнаят, че със сигурност ще умрат.
Килиън отвори вратата…
… и в същия момент Скофийлд се сети:
Сети се какво го смущава в главния списък.
В главния списък имената на Маккейб и Фарел бяха маркирани.
Маккейб и Фарел, които тази сутрин бяха убити в Сибир, официално бяха обявени за мъртви.
И за тях беше платено.
Което означаваше…
Голямата врата се отвори…
… и двамата морски пехотинци бяха посрещнати от гледката на трапезария, пълна с командоси от Изпълнителни решения, общо двайсет души, които ядяха, пиеха и пушеха. Начело на масата с бинтован нос седеше Седрик Уексли.
Скофийлд пребледня.
— Тъкмо за това изражение говоря — заяви милиардерът и се усмихна злокобно. — Добре дошли в моя замък… капитан Скофийлд.
Скофийлд и Гант се затичаха.
Затичаха се с всички сили.
Обратно по разкошния коридор, следвани от презрителния смях на Джонатан Килиън.
Войниците от Изпълнителни решения наскачаха от местата си и грабнаха оръжието си, неспособни да устоят на изкушението да си осигурят още осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара.
Наслаждавайки се на представлението, Килиън ги остави да минат покрай него.
Стигнаха до гаража.
— По дяволите, прекалено много възможности — изпъшка капитанът, смъкна бинта и огледа скъпите коли.
Гант се обърна и видя преследващите ги по коридора наемници.
— Имаш десетина секунди да избереш най-бързата, мой човек.
Скофийлд спря очи върху поршето. Сребристо и ниско, с отваряща се нагоре врата — истински звяр.
— Не, просто не е в моя стил — каза той и се хвърли към също толкова бързата спортна кола до поршето — електриковосиньо субару турбо.
След девет секунди командосите от Изпълнителни решения нахлуха в гаража.
И видяха как субаруто профучава през помещението. Задните му гуми оставяха следи по пода.
Външната врата на гаража тъкмо се отваряше — Либи Гант стоеше до контролния пулт и командваше.
Хората от Изпълнителни решения откриха огън.
Скофийлд спря до Гант и викна:
— Скачай вътре!
— Ами Найт?
— Сигурен съм, че ще ни разбере!
Тя се хвърли вътре през прозореца и в същия миг вратата на гаража се отвори докрай и разкри окъпания в слънце вътрешен двор на замъка…
… и изненаданото лице на майор Дмитрий Заманов.
Придружен от шестима скорпиони, които носеха две медицински транспортни кутии.
Два високоманеврени руски хеликоптера Ми–34 с все още въртящи се перки бяха кацнали на чакъла зад десантниците.