Във въздуха над тях висеше лъскав хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“ с надпис „АКСЪН КОРП“ отстрани.
„Изпълнителни решения са се обадили и са мобилизирали всичките си налични сили“ — помисли си капитанът.
— Тировете идват право към нас! — предупреди Гант.
— Не — възрази Скофийлд. — Няма да ни прегазят. Просто ще преградят пътя.
И естествено двата тира стигнаха до разклонението и едновременно спряха напречно на пътя.
И напълно го преградиха.
— Майко — обади се Скофийлд по радиостанцията. — Трябва да приключвам. Моля те, ела колкото може по-скоро.
Субаруто се носеше по лъкатушния път и бързо се приближаваше към двата тира.
Сто метра преди да стигне до тях Скофийлд удари спирачки и спортната кола се закова насред пътя.
Безизходица.
Два тира. Един състезателен автомобил.
Скофийлд погледна в огледалото — бандата от пет суперколи го настигаше.
Зад тях се извисяваше исполинският каменен замък, мрачен и тъмен. Изневиделица пред него се появиха два хеликоптера и също се включиха в гонитбата.
Двата вертолета Ми–34 на Замановите скорпиони.
— Между чук и наковалня — измърмори Скофийлд.
— И то каква наковалня — отвърна Гант.
Капитанът се обърна да погледне пътя пред тях.
Очите му обходиха сцената — два тира, хеликоптерът на „Аксън“, вертикалната скала вдясно, сто и двайсет метровата бездна вляво, оградена с ниска бетонна мантинела.
„Мантинелата“ — помисли си той.
— Преследвачите почти ни настигат… — предупреди Гант.
Ала Скофийлд продължаваше да се взира в бетонната мантинела. Хеликоптерът на „Аксън“ висеше край нея — почти на равнището на пътя.
— Можем да го направим. — Капитанът присви очи.
— Какво да направим? — загрижено попита Гант.
— Мълчи.
Скофийлд настъпи газта.
Субаруто изрева и се понесе към тировете.
Турбо ускорителят пищеше…
Шейсетте километра в час станаха осемдесет…
Сто…
Сто и двайсет…
Автомобилът летеше към блокадата на пътя.
Шофьорите на двата тира — командоси от Изпълнителни решения, — се спогледаха. Какво правеше тоя тип?
И тогава Скофийлд абсолютно неочаквано зави наляво… и приближи субаруто до бетонната мантинела.
Колата се блъсна в мантинелата, левите й колела застъргаха по бетона, притиснаха се към него, цялата лява половина на субаруто се откъсна от асфалта…
… и целият автомобил се вдигна върху мантинелата!
Левите колела се плъзгаха по горния край на ниската ограда и субаруто се движеше под ъгъл четирийсет и пет градуса.
Светът на Скофийлд и Гант се наклони настрани.
— Пак няма достатъчно място! — Гант гледаше паркирания до мантинелата тир.
Имаше право.
— Още не съм свършил! — извика в отговор Скофийлд.
И рязко завъртя волана надясно.
Последва мигновена реакция.
Субаруто поднесе настрани, предницата му се завъртя надясно, задницата — наляво, колата опасно се насочи към океана и накрая задните колела се плъзнаха…
… от ръба на бетонната мантинела.
И увиснаха на сто и двайсет метра над морските вълни!
Ала субаруто продължаваше бясно да лети напред, шасито му се пързаляше по горния ръб на мантинелата, предните му гуми висяха над сушата, задните — над пропастта и нито една гума не докосваше земята.
— Ааааа! — извика Гант.
Спортният автомобил се плъзгаше странично по мантинелата с почти идеално балансирана тежест. Шасито стържеше, скърцаше и вдигаше ураган от искри — и за удивление на шофьорите на тировете, профуча покрай тяхната блокада, провирайки се през пролуката между външния тир и мантинелата, пролука, прекалено тясна, за да премине кола.
Но после се случи неизбежното.
Увисналата над океана тежест на субаруто надделя и въпреки инерцията си, колата започна да се накланя назад.
— Ще паднем! — извика Гант.
— Няма — спокойно възрази Скофийлд.
Оказа се прав.
Защото в този момент задницата на пързалящия се автомобил с невероятна скорост се блъсна е носа на хеликоптера на „Аксън“, който висеше до мантинелата.
Задният край на субаруто отскочи — ударът беше достатъчно силен, за да прати колата обратно на пътя… от отсрещната страна на тировете.
Точно както го бе планирал Скофийлд.
Гумите отново се завъртяха по асфалта и състезателният автомобил полетя напред.
Но след миг двата тира се отдръпнаха от пътя и пропуснаха петте коли на преследвачите от Изпълнителни решения, които се стрелнаха помежду им като куршуми. По дирите на Скофийлд.