Безпомощният хеликоптер беше запратен край пътя, смачка се като празна консерва и пропадна в сто и двайсет метровата бездна.
— За малко — въздъхна Гант.
— На косъм — прибави Скофийлд. Все още заклещено между двете коли на Изпълнителни решения, субаруто изхвърча от тунела и прелетя покрай мястото, където бе паднал хеликоптерът.
Трите автомобила изминаха къса отсечка от пътя. И тогава капитанът видя нов тунел, зейнал на двеста метра пред тях…
Бам!
Ферарито го блъсна отляво и го принуди да се приближи към скалите.
Скофийлд с всички сили стисна волана.
Поршето не се откъсваше от задната му броня.
Отначало морският пехотинец не разбираше защо правят така, но после погледна напред и видя, че сводестият вход на приближаващия се тунел не е точно до скалите, а на около метър и осемдесет от тях.
Двете коли продължаваха да ги тласкат в тази посока и субаруто щеше да се блъсне право в издадената стена на тунела.
Скофийлд прецени, че разполагат с около пет секунди.
— Адски кофти… — отбеляза Гант.
— Знам — изсумтя той.
Четири секунди…
Трите коли се носеха заедно по тесния крайморски път.
Три секунди…
Ферарито ги притискаше към скалите отдясно. Десните гуми на субаруто леко се повдигнаха и започнаха да се трият в скалната стена. Ала поршето продължаваше да го тласка напред.
— Направи нещо — каза Гант.
Две секунди…
Каменната арка на тунела бързо се приближаваше към тях.
Една…
В този момент, точно когато субаруто с огромна скорост щеше да се блъсне в сводестия вход на тунела, Скофийлд позволи на ферарито още повече да го доближи към стената и да го наклони под шейсет градуса. Сега десните гуми се движеха по самата стена.
И тогава времето забави ход и той направи невъзможното.
Остави субаруто да се издигне толкова високо на скалната стена, че пет метра преди входа на тунела електриковосиният автомобил изгуби равновесие… и се преобърна… наляво с покрива надолу… върху покрива на ниското ферари до него.
За стотна от секундата субаруто и ферарито летяха заедно, притиснати покрив към покрив!
После времето отново ускори ход, субаруто се прекатури от ферарито, гумите му отново докоснаха земята, само че отляво, и Скофийлд влетя в тунела едновременно с яркочервената суперкола.
Поршето обаче нямаше никакъв шанс.
Шофьорът му, който се движеше плътно зад Скофийлд, беше възнамерявал да отбие в последния момент, ала изобщо не бе предполагал, че капитанът може да им изиграе такъв номер. И когато това се случи, смаяно зяпналият наемник с невероятна скорост се блъсна в стената на входа.
Пътуващите във ферарито също не извадиха голям късмет.
Още щом се прекатури от него, Скофийлд започна да го блъска надясно. Справи се доста по-добре от тях — ферарито се заби в стената, преобърна се и започна да се премята като играчка, хвърлена от дете, в тясното пространство; отскачаше от стените, докато не спря върху покрива си, смачкано и разбито, с отдавна мъртви пътници.
Скофийлд и Гант изхвърчаха от тунела и в същия момент бойният хеликоптер на скорпионите се озова успоредно на крайморския път. От дясната му врата стреляше снайперист.
Едно беше ясно: докато Скофийлд шофираше колкото може по-бързо, маневреният хеликоптер се движеше със скорост, много по-ниска от възможностите си.
— Лисица! — извика капитанът. — Трябва да се избавим от този вертолет! Закови снайпериста!
— С удоволствие — отговори Гант. — Отпусни се назад!
Скофийлд го направи и тя вдигна пистолета си „Дезърт Игъл“ и стреля през прозореца.
Два изстрела. И двата в целта.
И снайперистът падна… от вратата на хеликоптера.
Но имаше осигурително въже, което след десетина метра се опъна и той увисна на него.
— Благодаря, сладурче! — загледан в люлеещата се под вертолета фигура, каза Скофийлд. Изведнъж Гант извика:
— Плашило! Внимавай! Ново разклонение!
Той рязко погледна напред и видя следващото разклонение — страничния път, който завиваше наляво и надолу, докато магистралата продължаваше надясно.
„Наляво или надясно? — помисли си капитанът. — Избирай.“
Един снаряд от приближаващия се френски ескадрен миноносец улучи десния път.
„Наляво.“
Скофийлд завъртя волана наляво, гумите запищяха и субаруто се понесе по стръмния път.
Хеликоптерът го последва.
Алоишъз Найт летеше по Великия морски път с лъскавочерното си ламборджини „Диабло“ на повече от половин километър зад Скофийлд.