Двата тира, които по-рано бяха преградили пътя, сега се движеха точно пред него, а пред тях бяха трите автомобила пежо на „Аксън“, които командосите от Изпълнителни решения бяха взели от замъка.
А на петдесетина метра пред колите Найт видя, че синьото субару на Скофийлд стига до разклонение на пътя и че останалият хеликоптер на скорпионите го атакува.
Найт хвърли поглед към ескадрения миноносец в океана и видя как над кораба се стрелнаха две напомнящи на птици сенки и полетяха право към крайморския път.
Определено приличаха на изтребители и идваха от френския самолетоносач, който тъмнееше на хоризонта.
„Опа“ — помисли си Черния рицар.
Погледна напред и видя, че колата на Скофийлд завива наляво и изчезва по изсечения в скалите страничен път.
В този момент преследвачите на морските пехотинци направиха нещо странно.
Разделиха се.
Само едно от пежата на „Аксън“ последва Скофийлд надолу. Другите два автомобила продължиха по Морския път, като заобиколиха един новопоявил се кратер в асфалта.
След това до разклонението стигнаха двата тира и завиха наляво след Скофийлд.
„Координирано движение — разбра Найт. — Имат план.“
И тогава самият той стигна до разклонението и без колебание насочи ламборджинито по левия път след Скофийлд.
Субаруто на Скофийлд хвърчеше надолу по стръмния път, като взимаше на косъм слепите завои и поднасяше по асфалта.
Град от куршуми обсипваше ламарината и скалите наоколо — хеликоптерът Ми–34, който ниско го следваше, продължаваше да го обстрелва със страничните си картечници.
Убитият снайперист все още висеше от отворената врата и тялото му диво се люлееше, от време на време се удряше в пътя и оставяше кръв по настилката.
Командосът на предната дясна седалка на жълтото състезателно пежо, което беше завило след Скофийлд, се бе провесил през прозореца и също стреляше с щайер.
Найт се движеше на двеста метра зад тях.
Неговото ламборджини с лекота изпревари двата тира и профуча покрай тях, плавно описвайки есовидна крива още преди шофьорите да го забележат.
Той се приближи към пежото, опита се да го заобиколи отдясно, но жълтата кола го засече. Опита отляво, настъпи газта до дупка и с безразсъдно дръзка маневра го изпревари откъм външната страна на пътя.
Ламборджинито се стрелна покрай жълтия състезателен автомобил — шофьорът на пежото погледна наляво и видя диаблото да го задминава като черна мъгла — и в същия момент през отворения му прозорец влетя граната М–67.
Диаблото се стрелна напред и след миг пежото се превърна в огнено кълбо. Пламтящата кола пропусна следващия завой, профуча през мантинелата и падна — дълго бавно падане от огромна височина, което свърши в Атлантическия океан.
Ламборджинито на Найт вече се движеше на двайсет метра след субаруто и хеликоптера Ми–34 над него.
Черния рицар видя, че Скофийлд навлиза в дълга права отсечка от пътя, която свършваше с тунел в самото подножие на скалите — тунел, през който се влизаше в огромен навес за яхти.
— Скофийлд! — извика по радиостанцията си Найт. — Не стреляй назад! Аз съм с ламборджинито!
— С ламборджинито значи. Защо ли не се изненадвам — разнесе се гласът на морският пехотинец. — Много мило от твоя страна, че се присъединяваш към нас. Можеш ли да направиш нещо с тоя проклет хеликоптер?
Найт прецени ситуацията: субаруто на Скофийлд бързо се приближаваше към тунела, вертолетът бе малко зад синята кола, руският снайперист се блъскаше и отскачаше от пътя пред бясно летящото ламборджини.
„Хеликоптер — снайперист — тунел“ — помисли си той.
Трябваше му само кола, с която да избяга.
Черния рицар погледна в огледалото: запълваше го предната решетка на първия тир, мак, с характерната дългоноса предница.
„Много благодаря.“
— Дръж се, Скофийлд. Ще го пипна тоя скапаняк.
Той настъпи газта и насочи ламборджинито под вертолета. После с отвратителен трясък блъсна автомобила право във висящия труп на снайпериста, така че тялото отскочи върху предния му капак и падна през отворения шибедах.
Найт извади белезници — най-ценната вещ на ловеца на глави — и закопча китката на мъртвеца за волана.
После се измъкна през шибедаха.
В този момент огромният камион го настигна и се блъсна в задницата на ламборджинито.
Ала Черния рицар вече беше готов за удара. Той прескочи задната част на спортната кола, като стреляше през предното стъкло на мака, уби шофьора и се прехвърли върху дългия преден капак на камиона!
След секунди вече се бе вмъкнал през разбития преден прозорец и седеше зад волана на тежката машина — на първия ред за предстоящите събития.