— В първия камион. Вторият плътно ме следва. А ти къде си… чакай, виждам те.
— Лисица е улучена. Трябва ни транспорт.
— Когато спра, бързо се качвай, защото вторият тир ще ми се натресе отзад.
И тогава Скофийлд видя Черния рицар: видя дългоносия мак да се изкачва по склона.
Камионът спря до субаруто с продължителен писък на гуми.
Найт отвори вратата и Скофийлд качи Гант и сам скочи вътре. Наемникът включи на скорост и настъпи газта само миг преди късоносият кенуърт да се появи зад завоя и с ревящ двигател да се понесе към тях.
Макът с разтърсване прегази пръснатите по асфалта останки от миража и набра скорост. Вторият тир просто профуча през металните парчета и силно се блъсна в задницата на първия.
Найт, Скофийлд и Гант бяха отхвърлени напред.
Двамата мъже се спогледаха и едновременно казаха едно и също:
— Отпред се приближават две състезателни коли!
И двамата замълчаха. Огледални образи.
— Какво й се е случило? — попита Найт.
— Улучи я изтребител — каза Скофийлд.
— Аха.
Двата камиона се изкачваха по склона, като бълваха облаци черен дим от ауспусите си.
После двете жълти състезателни коли изведнъж се появиха иззад един широк завой точно пред мака — спускаха се с рев по пътя и от прозорците им се провесваха командоси, насочили напред калашници.
Все едно стреляха с детски автомати.
Гигантският мак прегази лявото пежо и го разби на парчета. Вторият автомобил на „Аксън“ се превъртя настрани и се блъсна в скалите преди да спре край пътя.
Първият тир стигна до върха на хълма и излезе на по-равния главен път.
Късоносият кенуърт не изоставаше, плътно следван от последното останало пежо. Състезателната кола поднови гонитбата и изскочи на главния път само стотна от секундата преди — БАМ! — цялото разклонение да изригне в облак пръст, улучено от снаряд, изстрелян от вездесъщия френски ескадрен миноносец.
Двата тира завиха зад един завой и океанът остана от лявата им страна. Ненадейно пред тях зейна входът на поредния тунел. Той описваше широка дъга надясно покрай скалите и очевидно бе по-дълъг от досегашните.
Макът влетя в него с деветдесет километра в час. В това време пежото настигна кенуърта и провесилият се през десния прозорец стрелец обсипа с огън най-задните гуми на първия тир.
Куршумите ги разкъсаха на парчета и задницата на огромния камион бясно започна да поднася.
И точно в този момент кенуъртът рязко увеличи скоростта.
— Изравняват се с нас! — извика Скофийлд.
Късоносият камион ги настигна отдясно.
— Аз ще се погрижа за това — каза Найт. — Дръж волана!
И скочи от седалката, прехвърли се в спалното отделение на тира и бързо изстреля два куршума през задния прозорец. След секунди вече бе изчезнал през него.
Двата тира се носеха един до друг в извития тунел, като с бясна скорост подминаваха стълбовете откъм морето.
Скофийлд хвърли поглед към ранената Гант. Този път я бяха улучили сериозно.
Някъде наблизо се разнесе екот и капитанът рязко завъртя глава — и видя втория мираж, който летеше покрай мъглявите стълбове отляво.
„Лошо“ — помисли си той.
После късоносият тир напълно се изравни с него и Скофийлд видя в кабината двама командоси от Изпълнителни решения. Този отдясно бързо се прехвърли през шофьора и отвори вратата откъм мака.
Канеше се да скочи.
Скофийлд вдигна пистолета си и… щрак!
Патроните му бяха свършили.
— Мамка му!
Командосът прескочи пространството между двата тира и се закрепи на дясното стъпало на мака. Вдигна автомата си, насочи го през прозореца почти от упор…
… и в същия момент Скофийлд измъкна магнитната си кука от кобура на бедрото, прицели се в наемника, натисна спусъка…
Пссст…
Магнитната глава не излетя. Изтласкващият газ беше свършил.
— По дяволите! — извика Скофийлд. — Това никога не се случва!
Ала нямаше никакъв изход: двамата с Гант бяха лесна мишена.
Командосът на прозореца също го разбра и се захили с показалец на спусъка.
В същия миг обаче беше сплескан като палачинка от кенуърта — от собствените си хора, — който се блъсна в мака толкова силно, че двата камиона подскочиха!
Нещастният наемник просто избухна, тялото му се пръсна сред червени струи, очите му се изцъклиха и той изчезна под камионите.
И когато се скри от поглед, Скофийлд видя новия шофьор на късоносия кенуърт — Алоишъз Найт.
Когато наемникът от Изпълнителни решения беше скочил от вратата на кенуърта, в обратната посока от задната част на мака бе скочил друг човек.
Найт.
Сега двата тира се носеха един до друг в дългия тунел, преследвани само от последното жълто пежо.