Ала с разкъсаните си задни гуми макът на Скофийлд бе опасно нестабилен — поднасяше и диво се хлъзгаше.
— Найт! — извика капитанът по радиостанцията. — Не мога да задържа този камион! Трябва да се прехвърлим при теб!
— Добре, ще се приближа. Пращай дамата.
Кенуъртът се притисна към мака.
Скофийлд бързо завърза волана с предпазния колан, прехвърли се на другата седалка, с ритник отвори вратата и помогна на Гант да се изправи.
В същото време Найт отвори лявата врата на кенуърта и протегна едната си ръка.
Изведнъж — автоматичен огън.
Куршуми обсипаха броните на тировете. Но това бе само преследващото ги пежо.
Скофийлд подаде Гант на Найт, който я издърпа и внимателно я остави да легне на дясната седалка.
Морският пехотинец също понечи да прескочи между двата камиона…
… но го спря хоризонтален откос трасаци, образуващи нещо като лазерна преграда, отрязваща го от другия тир.
Той рязко завъртя глава, погледна напред и откри новия си противник.
Видя края на дъговидния тунел, видя пътя, който завиваше надясно, видя и зловещо издигащия се точно край завоя втори изтребител „Мираж“ 2000Н-II. Шестоцевната му картечница бълваше огън.
И тогава за ужас на Скофийлд линията на трасаците се насочи към неговия тир и — Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! — металната решетка на мака беше разкъсана от невъобразим залп.
Двигателят на камиона се запали, навсякъде запръска хидравлична течност и Скофийлд изведнъж престана да вижда през предното стъкло. Започна да помпи спирачките — никаква полза, те бяха история. Опита волана — действаше едва-едва, но достатъчно, та Скофийлд да каже на изтребителя:
— Ако аз си отида, и ти идваш с мен.
Макът продължаваше да лети до кенуърта.
И миражът през цялото време продължаваше да стреля.
Вече на разстояние един от друг, двата камиона стигнаха до изхода на тунела и Алоишъз Найт нямаше друг избор, освен да вземе завоя надясно, докато макът на Скофийлд — с пламтящ преден капак и поднасящи задни гуми — не можеше да направи нищо друго, освен да продължи право напред.
Скофийлд видя всичко още преди да се случи и ахна:
— Мили Боже…
След миг макът излезе от завоя, профуча през мантинелата и излетя в ясното следобедно небе право към увисналия във въздуха изтребител.
Тирът описа дъга във въздуха, високо вдигнал нос, с въртящи се колела, оставяйки черна диря дим, бълващ от пламтящия преден капак.
Но падането му внезапно спря, когато огромният камион с невероятна скорост се блъсна в увисналия точно край пътя мираж.
Камионът и самолетът се сблъскаха с невъобразима сила и мощният удар наклони изтребителя назад.
Горящият мак избухна. От своя страна, миражът първо се разтърси, после се олюля и накрая се взриви в ослепително огнено кълбо.
После пропадна от височина сто и двайсет метра, като влачеше след себе си останките от пламтящия камион, и с оглушителен плясък потъна във вълните.
И насред този хаос от разкъсан метал, без въже и магнитна кука, беше Шейн М. Скофийлд.
Найт и Гант видяха всичко от камиона си, докато се отдалечаваха по лъкатушния път.
Видяха мака на Скофийлд да пробива мантинелата и да се блъска в увисналия мираж, след което избухна огнена експлозия и двете машини паднаха в океана.
Никой не можеше да се е спасил след такова падане.
Въпреки раните си Гант се ококори от ужас.
— О, Господи, не! Шейн…
— Мамка му! — изръмжа Найт.
През ума му запрепускаха безброй мисли: Скофийлд беше мъртъв… човек, който щеше да струва милиони за него, ако не бе допуснал да загине… какво щеше да прави сега? И какво щеше да прави с тази ранена жена, която не струваше за него абсолютно нищо?
„Първо трябва да се измъкнеш жив оттук“ — отговори му някакъв вътрешен глас.
И тогава не щеш ли последното останало пежо профуча покрай камиона му.
Изненадан, Найт вдигна поглед и видя пътя пред себе си.
На следващия завой се издигаше малка, напомняща на замък сграда.
Построена от камък и увенчана със зъбери, тя бе двуетажна порта, стара колкото самата крепост дьо Валоа. И сигурно обозначаваше границата на териториите на крепостта.
От отсрещната страна на портата обаче имаше подвижен мост, покриващ пет метра празно пространство. През портата можеше да се мине само ако мостът беше спуснат — като в момента.
Пежото стигна до постройката, спря, един от пътуващите в него командоси скочи и се втурна вътре — и изведнъж пред погледа на Найт мостът започна да се вдига.