— Не… — изпъшка той. — Не!
И настъпи газта.
Кенуъртът с рев се понесе към средновековната порта и бързо набра скорост.
Подвижният мост бавно се вдигаше на железните си вериги.
Шансът беше минимален.
Големият камион летеше напред.
Мостът продължаваше да се издига: трийсет сантиметра, половин метър, метър…
Докато тирът на Найт изминаваше последните петдесетина метра, мъжете в пежото откриха огън.
Черния рицар се приведе. Предното стъкло се пръсна.
Подвижният мост се вдигаше…
И тогава камионът профуча през портала, подмина командосите от Изпълнителни решения…
… със сто километра в час мина по наклонения като рампа мост, стрелна се в небето, извиси се над шеметната пропаст и…
Туп!
Огромният тир се стовари върху асфалта, отскочи веднъж, два пъти, три пъти и Найт най-после успя да го овладее.
— Пфу… — облекчено въздъхна той. — За малко…
БАМ!
Пътят пред него изригна в гъбовиден облак пръст.
Снаряд от ескадрения миноносец.
Найт удари спирачки и тирът рязко поднесе и спря само на сантиметри от новообразувалия се кратер.
Черния рицар изпъшка.
Целият път пред него просто изчезваше — цялата му ширина се бе изпарила на разстояние най-малко десет метра.
И двамата с Гант се бяха озовали в капан между двете пропасти.
В този момент, сякаш по даден знак, край тях се появи хеликоптерът на „Аксън“, който бе наблюдавал гонитбата от безопасно разстояние високо над пътя. Пилотът говореше по радиостанцията на каската си.
— Мамка му! — изруга Найт.
ПЕТА АТАКА
26 октомври, 14:00 (британско време)
ИСВ (Ню Йорк, САЩ) 09:00
Трябва да се пазим от неоправдано придобиване на влияние от страна на военнопромишления комплекс, независимо дали е целенасочено, или неволно.
Посолство на САЩ
Лондон, Англия
14:00 британско време (09:00 ИСВ САЩ)
— Според тях войната срещу тероризма не се разгръща в достатъчно големи мащаби. Въпреки че не са планирали атентатите от единайсети септември, не се заблуждавайте, членовете на Великолепната дванайсеторка напълно се възползват от тях…
Мъжът на телевизионния екран беше Бенямин И. Розентал, агентът на Мосад, когото преди час бяха убили на покрива на Кингс Тауър.
Книга II напрегнато наблюдаваше екрана. Зад него стоеше представителят на държавния департамент Скот Моузли.
Върху бюрата около тях имаше документи — стотици документи. Всичко, което Бенямин Розентал бе знаел за Великолепната дванайсеторка и този световен лов на хора.
Книга отново обходи с поглед купчините документи.
Снимки на хора в лимузини, пристигащи на икономически срещи.
Транскрипции на тайно записани телефонни разговори.
Откраднати папки от министерството на отбраната на САЩ.
Дори два документа, взети от злополучно известната френска Главна дирекция за външна сигурност. Единият беше досие на неколцина водещи световни бизнесмени, които преди половин година бяха присъствали на частна вечеря с френския президент.
Вторият документ бе много по-експлозивен. Той очертаваше неотдавнашното арестуване на двайсет и четирима терористи от Ислямски джихад, които планирали да блъснат аеротанкер в Айфеловата кула. Случаят имаше особено значение, тъй като сред заловените беше Шоаб Риис, един от ръководителите на Ислямски джихад. Можеше да се очаква, че залавянето на толкова виден терорист ще бъде публично разгласено, ала французите го бяха запазили в тайна.
В полето имаше бележка на Розентал:
„Всички са били отведени в централата на ГДВС е Брест. Без съд. Без съобщение във вестниците. Нито един от двайсет и четиримата повече не е бил видян. Възможна връзка с «Корморан»/«Хамелеон». Дали Франция действа заедно с В–12? Да се провери.“
Но най-изобличаващи бяха записите на разпита на Розентал в Мосад.
Казано просто, той беше седял върху динамит.
Първо, защото бе знаел състава на Великолепната дванайсеторка.
Председател: Рандолф Лох, военен индустриалец, седемдесетгодишен, шеф на „Лох-Ман Индъстрис“, компания, изпълняваща поръчки на американското правителство. „Л-М Индъстрис“ произвеждаха резервни части за военни хеликоптери като „Хюи“ и „Блек Хоук“ и бяха направили състояние от Виетнам и Пустинна буря.
Заместник-председател: Корнелиус Копасус, легендарният гръцки корабен магнат.