ГЛАС 1 (ДАЛТЪН):
Следващата инспекция. МО питат дали предпочитаме конкретна дата.
ГЛАС 2 (КИЛИЪН):
Ами, нека е двайсет и шести октомври. Струва ми се, че тази дата идеално устройва някои наши партньори по този проект.
Книга се отпусна на стола си.
Ето какво бе значението на датата.
26 октомври.
Килиън беше насрочил проверка на министерството на отбраната в заводите му.
Но после младият сержант видя следващия документ и изведнъж разбра каква е причината за лова на хора.
Това бе най-безобидният от всички документи, които беше видял до този момент. Вътрешен имейл от „Аксън Корпорейшън“:
От: Питър Далтън
До: Целия инженерен състав, проект Х–042
Дата: 26.04.2003, 19:58
Тема: СЛЕДВАЩАТА ИНСПЕКЦИЯ НА МО
Госпожи и господа, с удоволствие ви съобщавам, че проведената миналата седмица шестмесечна инспекция на контролната комисия на министерството на отбраната мина изключително добре. Благодаря на всички ви за усърдната работа, особено през последните няколко месеца.
Инспекторите бяха впечатлени от напредъка ни и се удивиха от техническите ни успехи.
Следващата шестмесечна инспекция е насрочена за 26 октомври в норфъкския завод. Тя ще започне в 12:00 и в нея ще участват само ръководителите на отдели. Както обикновено, за седмицата преди инспекцията ще важат строги разпоредби за сигурност.
И това беше всичко.
Днес, 26 октомври, в дванайсет часа на обяд министерството на отбраната щеше да прати инспектори в завода на „Аксън Корпорейшън“ за производство на ракети в Норфък, Вирджиния.
И инспекторите щяха да установят, че нещо в завода липсва, че нещо с ракетите не е наред или дори че ги няма — че са откраднати — и…
… американското правителство щеше да потърси единствените хора на света, които бяха в състояние да изключат системата СинкЛок.
Хора с изключително бързи рефлекси.
Хората от списъка.
И тогава Книга го осени — кой знае защо, Джонатан Килиън и Великолепната дванайсеторка искаха правителството на Съединените щати да проведе тази инспекция днес. Макар че още не знаеше защо, това очевидно бе съставна част от техния план.
Което го накара по-ясно да проумее още нещо. Още отначало си бе помислил, че ловът на хора може само да предупреди тъкмо онези хора, които бяха способни да осуетят плана на В–12.
Но сега това го обясняваше.
В дванайсет часа днес американското правителство щеше да открие нещо в норфъкския завод на „Аксън“, нещо за състоянието на ракетите от проект „Хамелеон“ и корабите „Корморан“. Нещо, от което се нуждаеше планът на Великолепната дванайсеторка, за да започне нова Студена война.
— Трябва да отида в този завод — каза Книга и се обърна към Скот Моузли. — Обадете се в министерството на отбраната, господин Моузли. Кажете им да пратят инспекторите си по проектите „Корморан“ и „Хамелеон“ по-рано. И се свържете с нашите хора в Гуам. Пратете някого да провери и тамошния завод на „Аксън“.
— Ясно — отвърна Моузли.
Книга насочи вниманието си към числата в списъка: координатите на корабите и целите.
— И гледайте да определите откъде и срещу какво ще бъдат изстреляни тези ракети.
Близо до крепостта дьо Валоа
Бретан, Франция
26 октомври
15:00 френско време (09:00 ИСВ САЩ)
Хеликоптерът на „Аксън“, който бе спрял пред Алоишъз Найт и беше ранил Либи Гант, все повече се смаляваше в далечината — връщаше се към крепостта дьо Валоа, като отнасяше Найт и Гант.
Отдалечаването му наблюдаваше една самотна фигура, която плуваше в подножието на скалите.
Скофийлд.
Когато пламтящият мак изхвърча от пътя и се блъсна в изтребителя, Скофийлд не беше в камиона.
Още щом гумите на тира се откъснаха от асфалта, той скочи през вратата.
Камионът се заби в миража.
Мощна експлозия. Оглушителен шум. Парчета метал, летящи във всички посоки.
Ала Скофийлд се намираше под взрива — много под огненото кълбо и извън полезрението на Гант и Найт — и падаше като камък надолу.
Първата му мисъл бе: „Магнитната кука.
Не и този път. Няма газ.
По дяволите.“
Продължаваше да пада — не вертикално, а по парабола, благодарение на инерцията на камиона. Скалите се носеха покрай него с невъобразима скорост. Виждаше океанските вълни под себе си. Ако паднеше във водата от тази височина, тялото му щеше да се пръсне като домат.
„Направи нещо!“ — изпищя вътрешният му глас.