— Планът ви ни е известен, Килиън — изскърца със зъби Гант. — Да започнете нова Студена война, за да правите пари. Няма да успеете. Ние ще ви издадем, ще информираме властите на Съединените щати.
Килиън изсумтя.
— Скъпа лейтенант Гант. Наистина ли си мислите, че ме е страх от някакви си власти? Съвременната власт на Запад се представлява просто от затлъстели мъже на средна възраст, които се опитват да замажат собствената си посредственост, като се стремят към високи постове. Президентски самолети, премиерски кабинети, всичко това е само илюзия за власт.
— Що се отнася до нова Студена война, е, това по-скоро е план на Съвета, отколкото мой — замислено прибави той. — Моят план е свързан с повече въображение.
Килиън направи театрална пауза.
— Помислете си за това стихотворение на Йейтс. Особено ми харесва идеята за соколаря, който вече не е способен да заповядва на сокола си. Това е като държава, която вече не може да контролира своето най-страшно оръжие. Оръжието е придобило свой разум, осъзнало е своя пагубен потенциал. Надраснало е създателя си и си е извоювало опасна независимост. Сега поставете всичко това в контекста на американската военна промишленост. Какво ще се случи, когато ракетостроителите решат да не се подчиняват на своите господари? Какво ще се случи, когато военнопромишленият комплекс реши, че вече няма нужда от правителството на Съединените щати?
— Плашилото ще ви спре — предизвикателно заяви Гант.
— Да. Да. Плашилото — рече Килиън. — Нашият общ приятел. Той е специална личност, нали? Знаете ли, Съветът беше толкова загрижен за включването му в списъка, че си направи труда да организира заблуждаваща операция в Сибир само за да му устрои капан? Излишно е да казвам, че не се получи нищо.
— А стига бе!
— Но ако още е жив, да, това наистина е проблем.
После Килиън срещна погледа на Гант…
… и тя се вледени. В очите му имаше нещо, каквото младата жена никога не беше виждала, нещо абсолютно ужасяващо.
Алоишъз Найт също го видя и това го уплаши. Всичко се случваше прекалено бързо. Той се размърда и опъна оковите си.
— Във всяка обикновена история злодей като мен ще се опита да извади досадния Скофийлд от играта, като вземе любимата му лейтенант Гант за заложница — усмихна се Килиън. — Струва ми се, че по-рано днес Демона Ларкъм имаше точно такова намерение.
— Да — предпазливо потвърди Гант. — Така е.
— Обаче не се получи, нали?
— Не.
— И тъкмо затова, лейтенант Гант, аз трябва да направя нещо повече, за да примамя Шейн Скофийлд. Нещо, което ще го накара първо да потърси мен, а после да се опитва да провали плана на Съвета. Господин Нунън.
В този момент мъжът с мишото лице — Нунън — стисна лоста на гилотината и Гант ужасено преглътна.
После погледна към Найт и срещна очите му.
— Найт — промълви тя. — Когато се измъкнеш оттук, предай на Скофийлд нещо от мое име. Предай му, че съм щяла да кажа „да“.
Нунън дръпна лоста и страшният нож на гилотината полетя надолу към голата шия на Гант.
Храс.
Обезглавеното тяло на Либи Гант падна на земята край гилотината.
От врата й бликна силна струя кръв, оплиска камъните и се вля в морската вода край подиума.
Кръвта бързо привлече акулите — двете остроноси сиви фигури бързо се появиха в търсене на източника й.
— Господи, не! — извика Алоишъз Найт и опъна белезниците си, смаяно вторачен в ужасяващата гледка.
Беше се случило невероятно бързо.
Невероятно бързо.
Без никакво предупреждение.
Либи Гант бе мъртва.
Въпреки болката от светлината очите на Найт бяха ококорени, лицето му беше пребледняло.
— О, Господи, не… — отново ахна той.
И вдигна поглед към Джонатан Килиън — ала неговото лице бе безизразно.
И тогава един от мъжете в ямата ненадейно тръгна към Найт.
Беше Дрейк, наемникът от Изпълнителни решения, който носеше якето и един от ремингтъните на Черния рицар. Мъжът с мишото лице излезе през стоманената врата до гилотината.
— Ами тоя? — попита шефа си Дрейк.
Килиън махна с ръка.
— Никакви гилотини за Черния рицар. Никакви игри, които могат да му позволят да избяга. Застреляй го в главата и нахрани с тялото му акулите.
— Слушам.
Едрият наемник мина по тесния каменен мост, свързващ гилотината с подиума на Найт, като газеше в плитката вода.
В това време примижалият Найт обмисляше възможностите си.
Не бяха много.
Почти не виждаше.
Ръцете му бяха оковани.
Дрейк се приближаваше.
Найт прехапа устни толкова силно, че му потече кръв. Той отвратено изплю кървавата слюнка.