Наемникът спря на по-малко от два метра от Черния рицар, но извън обсега му — така че Найт не можеше например да го удуши с крака или да го ритне в слабините.
Дрейк вдигна сребристия ремингтън и го насочи към главата на Найт.
— Бях чувал, че си по-печен.
В отговор Найт кимна към краката му.
— Печен съм.
Дрейк се намръщи и сведе поглед — и видя една от тигровите акули във водата точно до кубинките му, привлечена към ръба на подиума от кървавата слюнка.
Точно както се бе надявал Найт.
— О… — Дрейк неволно отстъпи от триметровото чудовище…
… и навлезе в обсега на много по-опасен хищник.
Онова, което направи Найт, се случи изключително бързо.
Първо повдигна тялото си нагоре, краката му се стрелнаха напред и здраво обвиха гърдите на другия мъж изотзад. Найт силно стисна бедра и се разнесе отвратително хрущене — от счупените ребра на Дрейк.
Дрейк изрева от болка.
После Найт го притегли към себе си, за да достигне нещо, закачено на якето му — собственото му яке.
Откачи една катераческа щипка, пъхна я в лявата гривна на белезниците си и задейства механизма й.
Мощната пружина се опъна…
… и старата желязна гривна се отвори и освободи лявата му ръка.
Стоящият на балкона Седрик Уексли видя какво става и незабавно вдигна оръжието си, но Найт държеше Дрейк пред себе си.
И още не беше приключил.
С вече свободната си лява ръка откачи от якето си още нещо: миниатюрната горелка.
Всъщност Найт дори не я извади от джоба, просто натисна спусъка й и свръхгорещият й пламък от упор облиза гърба на Дрейк.
Дрейк изкрещя.
Острият син огнен език проби тялото му и излезе от другата страна като прозрачно острие на меч.
Смаяният Дрейк се свлече върху гърдите на Найт.
— Леко ти се размина — изсумтя Черния рицар, още по-силно натисна спусъка и превърна вътрешностите на противника си в пепел.
Дрейк падна. Найт светкавично взе жилетката си и в същото време използва щипката, за да отвори другата гривна на белезниците.
В следващия миг Седрик Уексли откри огън от балкона.
Ала Найт вече беше напълно свободен.
Той се хвърли зад трупа на Дрейк, после го претърколи в окървавената вода, точно пред по-близката тигрова акула, и за всеобща изненада…
… скочи след него!
Акулата се стрелна към мъртвеца, захапа го със силно изхрущяване и започна да го разкъсва. Втората акула бързо се приближи и се присъедини към касапницата.
Закипя кървава пяна. Във всички посоки плискаха червени пръски.
След няколко минути всичко утихна и водата отново се успокои.
Но от Найт нямаше и следа.
Черния рицар изобщо не беше изплувал на повърхността.
Изплува, но извън крепостта дьо Валоа, сред вълните на Атлантическия океан.
Точно шест минути след като се бе гмурнал под акулите, разкъсващи тялото на Дрейк, Найт се появи на повърхността, все още притиснал миниатюрната кислородна бутилка към устните си.
Въздухът в нея едва му беше стигнал за дългото плуване по подводния тунел, който свързваше Ямата на акулите с морето.
Найт не чака много във водата. За това се погрижи насочващият транспондер в якето му.
След няколко минути над него се появи напомнящият на ястреб силует на неговия Су–37 и реактивните му струи разпениха вълните.
От оръжейния отсек на самолета се спусна люлка, падна във водата и скоро Алоишъз Найт седеше в „Черния гарван“ при Майка и Руфъс.
— Добре ли си, шефе? — попита пилотът и му хвърли нови очила с жълти стъкла.
Найт ги хвана, сложи си ги и се пльосна на пода на „килията“, без да отговори на въпроса на Руфъс. Само кимна. Все още се намираше в шок от ужасната екзекуция, на която беше присъствал в Ямата на акулите.
— Ами Плашило? — попита Майка. — И малкото ми пиленце?
Найт рязко я погледна.
Очите му зад жълтите очила излъчваха ужас. Той се втренчи в Майка и се зачуди какво да й каже.
После изведнъж се изправи.
— Знаеш ли къде е Скофийлд, Руфъс? Микродотите от неговия навигатор трябва да са останали по кожата на ръката му.
— Наблюдавам го, шефе. Още се движи. Изглежда, са го закарали на френския самолетоносач.
Найт се обърна към Майка и дълбоко си пое дъх.
— Скофийлд е жив, обаче… — той мъчително преглътна — с момичето може да има проблем.
— О, Боже, не… — ахна Майка.
— Сега не мога да говоря за това — каза Найт. — Трябва Да спасим Скофийлд.
Френският самолетоносач „Ришельо“
Атлантическият океан, френското крайбрежие