Съседната маса размени няколко думи на тих глас, след което бързо се разотиде — явно от солидарност. Ние останахме един вид господари на терена. Луната осветяваше сега изцяло повърхността на понтона, която леко блестеше.
— Толкова ли са добри тези малки масажистки? — запита мечтателно Рьоне.
— Аааа, господине! — възкликна Робер с нарочно приповдигнато вълнение, което, струва ми се, бе всъщност и искрено, — те са чудо, истинско чудо! Вие още не сте видели Патайа. Това е курорт на източния бряг — продължи въодушевено той, — който е изцяло отдаден на похотта и разврата. Първи там са отишли американците, по време на войната във Виетнам, после доста англичани и германци, а сега започват да прииждат поляци и руснаци. Там всеки е обслужен, има за всички вкусове — хомосексуалисти, хетеросексуални, травестити… Това са Содом и Гомор, взети заедно. Дори още по-добре, защото има и лесбийки.
— Мммм… — бившият месар изглеждаше замислен. Жена му спокойно се прозя, извини се и се обърна към съпруга си — явно искаше да се прибере, за да си легне.
— В Тайланд — заключи Робер — всеки може да намери онова, което желае, и всеки може да намери нещо качествено. Разказват за бразилките или за кубинските момичета. Много съм пътувал, господине, и съм пътувал за удоволствие, за мен няма никакво съмнение — тайландките са най-добрите любовници в света.
Седнала срещу него, Валери го слушаше най-сериозно. Малко след това тя се оттегли с тънка усмивка, последвана от Жозет и Рьоне. Лионел, който не пророни дума през цялата вечер, стана на свой ред, аз също. Нямах особено желание да продължа разговора с Робер. Оставих го сам в нощта — истински паметник на прозорливостта, който си поръчва втори коняк. Имаше, изглежда, сложна и нюансирана мисъл, разбира се, ако не се задоволяваше само с относителното в нещата — това създава винаги илюзия за сложност и нюанс. Пожелах лека нощ на Лионел пред бунгалото. Въздухът беше изпълнен с жуженето на насекоми; бях почти сигурен, че няма да мигна.
Бутнах вратата и запалих свещ, почти примирен, че ще продължа с прочита на „Фирмата“. Комарите се рояха, някои от тях си овъгляваха крилата на светлината на пламъка и труповете им полепваха по разтопения восък; нито един обаче не кацна върху мене. А аз до ръба на кожата си преливах от сладка и хранителна кръв; те обаче автоматично ме заобикаляха, неспособни да преминат през бариерата от миризми на диметилпероксидния карбид. Лабораториите „Рош-Никола“, създатели на „Сенк сюр Сенк Тропик“, заслужаваха похвала. Духнах свещта, после пак я запалих, наблюдавайки все по-гъстия балет на гнусните летящи машинки. Чувах Лионел тихо да похърква в нощта от другата страна на преградата. Станах, сложих да се разтопи нова плочка от маточина и отидох да пикая. На пода на банята имаше кръгъл отвор, точно над реката. Чуваше се плискане, шум от плавници; опитах се да не мисля какво може да има отдолу. В момента, в който си лягах, Лионел пусна дълга серия от пръдни. „Имаш право, приятелю! — съгласих се енергично. — Както казваше Мартин Лутер, няма нищо по-хубаво от това да пърдиш в спалния си чувал!“ Гласът ми отекна в нощта, над ромона на водата и жуженето на насекомите. Слуховото възприятие на реалния свят беше само по себе си вече мъчение. „Царството небесно зависи от клечката за почистване на ушите! — изкрещях отново в нощта. — Да чуе онзи, който има уши да чуе!“
Лионел се обърна в кревата си и леко изсумтя, без да се събуди. Нямах кой знае какъв избор — налагаше се да взема отново приспивателно.
8
Снопчета трева се носеха надолу по течението на реката. Песента на птиците поде отново, носейки се от обвитата в лека мъгла джунгла. Съвсем на юг, в началото на долината, в далечината, се очертаваха причудливите контури на бирманските планини. Вече бях виждал тези форми, синкави и обли, разсечени от внезапни отседи. Може би в пейзажите на италианските примитивисти по време на някое посещение в музей през гимназиалните ми години. Групата не се беше събудила; в този час температурата бе все още мека. Бях спал много лошо.
След снощната криза около масите за закуска витаеше дух на добронамереност. Жозет и Рьоне изглеждаха в пълна форма; затова пък юранските еколози бяха в окаяно състояние, което забелязах в мига, в който се появиха, куцукайки. Пролетариите от по-старото поколение, които приемат съвременния комфорт без каквито и да е било комплекси, когато им бъде предоставен, проявяват в случай на абсолютното му отсъствие много по-голяма издръжливост от своите деца, та дори и да са се провъзгласили за „еколози“. Ерик и Силви не бяха мигнали цяла нощ; освен това Силви бе буквално цялата в червени отоци.