— Разбрах — кимна Джон.
Шефът се обърна и се отправи към вратата, сърдито мърморейки нещо под нос. „Скапан извратеняк“ — дочу Джон.
На другия ден Джон бе уволнен.
Два дни Джон лежа на дивана, втренчен в тавана. Не ядеше почти нищо, само пушеше и размишляваше за случилото се с него, както и за странното устройство на този свят. На третия ден Джон реши — стига толкова! Стига! Стига е подскачал под свирката на всякакви идиоти! След като него, човекът, който нито веднъж не бе закъснял за работа, нито веднъж не бе забатачил някоя от поръчаните му задачи, го изхвърлиха от работа с ритник в задника, той има пълното право да се чувства с развързани ръце.
След като другите се държат скотски с Джон, той също нямаше намерение да се церемони с тях.
Джон стана от дивана, изми се, избръсна се, облече най-хубавия си костюм и отиде на ресторант. В ресторанта поръча най-скъпите деликатеси. След като изяде всичко, поръча бутилка френско вино, която струваше сто и петдесет долара. На масата той изпи само една чаша, останалото вино допи на улицата — направо от бутилката.
Изхвърли празната бутилка в кофата за боклук и се огледа. Животът му се стори чудесен! За пръв път през живота си той бе свободен.
Вечерта Джон седна пред компютъра. Да влезе в базата данни на фирмата, която се отнесе толкова зле с него, за него не беше никак трудно. Около един часа през нощта Джон свали новите разработки и ги препрати на главните конкуренти на фирмата. След това си легна да спи в прекрасно разположение на духа.
Сутринта на вратата на Джон се позвъни.
Джон отвори облечен единствено с гащетата си. Беше сънлив, при това поради махмурлука съобразяваше бавно, иначе непременно щеше да погледне през шпионката. Но той не погледна.
Първият удар просна Джон на пода. След като се съвзе, той видя надвесеното над себе си тлъсто лице на своя шеф.
— Как е, приятелче, добре ли се позабавлява? Решил си да отмъщаваш, а?
— Не разбирам за какво говорите — отвърна Джон.
— Ах, не разбираш! — Шефът хищно се засмя. — Нищо, сега ще разбереш. Сега ще ти разяснят всичко. — Той се изправи и погледна якия бияч, който стоеше зад гърба му. — Майкъл, проветри мозъка на това кутре.
Биячът се наведе над Джон, сграбчи го и с един замах го изправи на крака.
— Доста си навредил на мистър Бигъл — каза биячът. — Това не е хубаво. Знаеш ли защо?
— Защо? — тъпо попита Джон.
— Защото заради теб мистър Бигъл изгуби много пари. И сега ще трябва да му ги върнеш.
— Но аз… не разбирам за какво става дума — мрънкаше Джон.
— Е, малкият, сам си го изпроси.
Биячът го млати дълго и бавно. Биеше опитно, притискайки го до стената, за да стои изправен. След това извади от джоба си бутилка с минерална вода и я изля върху главата на Джон.
— Освежи ли се?
— Да — изфъфли Джон с разбита уста.
— Прекрасно. Сега слушай и запомняй: ако до две седмици не донесеш на мистър Бигъл петдесет хиляди, лично аз ще ти изчовъркам очите. А след това ще ти счупя врата. Разбра ли ме?
— Разбрах. Но аз… аз не мога да намеря толкова пари.
Дангалакът се усмихна.
— Ако искаш да живееш — ще ги намериш. — Той погледна към шефа. — Мистър Бигъл, малкият май всичко разбра. Разкайва се и моли за прошка.
— Предай му, че му прощавам — каза шефът, гледайки с отвращение окървавеното лице на Джон.
— Мистър Бигъл ти прощава — каза биячът. — Така че можеш да дишаш спокойно, няма да отидеш в ада. Но помни: след две седмици идвам за парите. И не дай боже да избягаш.
След като свърши с Джон, биячът започна да рови нещата му. В най-горното чекмедже на бюрото той намери кутия от пури, в която Джон пазеше всички свои спестявания — десет хиляди лири. Дангалакът даде парите на мистър Бигъл.
— Жалки грошове — недоволно каза мистър Бигъл, прибра парите в джоба си, след което се обърна и излезе от апартамента.
— Да, момко, не ти завиждам. Добре, довиждане след две седмици. И си оправи къщата, живееш като свиня.
Биячът се обърна и последва шефа си.
Оставайки насаме, Джон заключи вратата, след това отиде в банята и се изми със студена вода. От огледалото го гледаше чуждо лице — подпухнало, със счупен нос и разкъсана устна. Джони изплакна устата си със студена вода, след това внимателно опипа зъбите си с език — един липсваше.