— Мръсници — яростно изсъска Джон и веднага се намръщи от болката, която прониза устата и бузата му.
Два дни той въобще не излезе на улицата, налагайки лицето си с ледени компреси. Измъкна се навън едва когато хранителните му продукти свършиха. Минувачите се дърпаха встрани като от чумав. А близо до магазина го спря полицай и докато разглеждаше подозрително лицето му, го попита дали всичко с него е наред.
— Добре съм — отвърна Джон. — Катастрофирах. Преди три дена. Сега ми е вече по-добре.
Джон кимна на полицая и влезе в магазина.
Накупи пълен пакет с храна. Прибра се вкъщи, свари си овесени ядки с плодове. Похапна. След това изпи чаша много силно кафе и седна да работи.
Първата нощ седя до шест сутринта. Целия следващ ден проспа като мъртъв. Събуждайки се в пет вечерта, Джон обилно яде, изпи две чаши кафе и отново седна пред компютъра.
След пет дни грижлива работа Джон разби първата си банка. Приходът възлезе на шестдесет и пет хиляди лири. Нужни му бяха още няколко дни, за да ги превърне в брой.
3.
Мистър Бигъл въобще не се учуди, когато видя парите.
— Ето, виждаш ли — удовлетворено каза той. — Винаги съм знаел, че си долен крадец.
— Но вие сам ме накарахте да го направя — мрачно отвърна Джон.
— Това е лъжа — каза мистър Бигъл и се намръщи. — Аз само ти наредих да ми върнеш парите, които открадна от мен.
— Нали знаете, че при мен не е имало ваши пари. Вие взехте всичките ми спестявания.
По устните на мистър Бигъл пробяга тънка, хлъзгава и отровна като змия усмивчица.
— Ще трябва да се съгласиш, малкият, че това са твои проблеми — каза той. — Ти сам създаде такава ситуация и няма защо да обвиняваш някой друг.
Джон разбра, че е безполезно да разговаря с Бигъл. Беше все едно да блъскаш с глава бетонна стена. Ще си разбиеш главата до кръв, а на стената й е все едно.
— Донесох ви парите — каза Джон. — А сега довиждане.
Той се обърна и тръгна към вратата. Бигъл не го спря.
Вечерта мистър Бигъл се обади на Джон.
— Искаш ли да изкараш малко пари? — простичко попита той.
— Смятате да ми предложите работа?
— Да.
— Това пък защо?
— Аз сгреших спрямо тебе, Джони. Ти не си пълно говно, в тебе все още е останало нещо човешко. Не мога да допусна окончателно да се сгромолясаш в пропастта.
— Затова ли толкова усърдно ме подтиквате към нея?
Бигъл се разсмя.
— Я стига, Джони. Да изкарваш пари с мозъка си — това е далеч по-добре, отколкото да млатиш чекии пред монитора.
Джон разбра, че Бигъл има предвид „Анархията“, заради която се случи цялата тази неразбория.
— Ти си талантливо момче, Джон — продължи мистър Бигъл. — Учудвам се как досега не съм те забелязвал. Смятах те за обикновена посредственост.
— Това да не е признание, че сте сбъркали, като ме изгонихте? — попита Джон и така силно стисна в юмрук ръката си, че ставите му побеляха.
— Интересен въпрос, Джони… Ако това ще те утеши — да, признавам. Сега доволен ли си?
— Не съвсем — каза Джон. — Искате отново да ме назначите ли?
— Не, малкият — весело отвърна Бигъл. — За теб имам една по-интересна работица! На твоята възраст е вече време да се занимаваш с истински неща. И да печелиш истински пари, а не жалките грошове, които изкарваше при мене във фирмата.
Оттогава за Джон започна нов живот. Мистър Бигъл даваше на Джон задачи, а той ги изпълняваше прилежно и в срок. Мистър Бигъл също плащаше прилежно, но в сравнение с онова, което получаваше самият той, парите, заплащани на Джони, бяха жалки трохи от господарската маса. Съзнанието за това беше нещо непоносимо, но Джон, стиснал зъби, продължаваше неблагодарната си работа.
Не след дълго той напусна мистър Бигъл. Защо да дели парите си с кретен, който всъщност не е повече от нула без единици отпред? Не, по-добре щеше да е, ако прибира „честно припечелените пари“ в собствения си джоб. Бигъл се опита да заплаши Джон, но той вече имаше някакви пари и известни връзки, затова нае три яки момчета и още същия ден мистър Бигъл бе откаран в болница с тежка черепно-мозъчна травма.
А Джон започна да действа самостоятелно.
Първата си грандиозна афера Джон организира през 1990 година. Чрез подставени лица той вложи в няколко английски банки ценни книжа на една известна американска фирма. Книжата бяха изкусно подправени и докато успеят да го разобличат, Джон отхапа солиден къс. За кратко време Джон се превърна в осигурен човек, а не след дълго и в богаташ. Разбира се, това не можеше да не огорчи Скотланд Ярд. През 1992 година го обвиниха в мошеничество и го осъдиха на две години лишаване от свобода.