— Кажете, Стас, какво толкова важно имате да ми съобщите?
Тоцки се навъси, помълча малко, след това проговори с такъв глас, като че ли всяка дума излизаше от гърлото му с неимоверно усилие:
— Вие знаете къде е б-била Вера през цялото това време, нали?
— Ще си позволя да оставя въпроса ви без отговор — каза Денис.
— Т-така си и мислех. — Тоцки разроши с пръсти косата си. — Н-не бих казал, че т-това е честно от ваша страна, но… След като не казвате, значи имате основателни причини.
Денис неопределено сви рамене.
— З-значи ги има — усмихна се Стас. — Добре. Кажете ми, Денис Андреевич, познато ли ви е името Дейвид Флин?
— Дейвид Флин? — Денис си спомни своя отдавнашен разговор с приятелката на Вера — Ина Шилова. Тогава тя спомена някакъв Дейвид, но не уточни фамилията му. — Не — каза Денис. — Не познавам никакъв Флин. А вие защо попитахте?
— Работата е там, че Вера ме напусна. Изостави ме заради този Флин.
— Така ли?
— Да — кимна Тоцки. — Каза ми, че ще се женят. — Стас потри слепоочията си с пръсти и мъчително се намръщи. — Нали разбирате, аз м-много обичам Вера — продължи той. — И за мене е важно кой ще бъде с нея.
— Стас, аз не знам нищо за Дейвид Флин — повтори Денис. — Уверявам ви, че нейното, аа… изчезване не е било свързано с никакъв Флин.
— Ясно — въздъхна Стас. — Надявах се да знаете нещо. Но щом е така, то… — Той млъкна и оброни глава.
„Жалко за момчето — мислеше си Денис, гледайки Тоцки. — Изглежда, наистина е луд по това момиче. А и този Флин е прекалено загадъчна личност. Вера Акишина се готви да се омъжва за него, а в същото време никой нищо не знае за тоя тип. Не са на хубаво всички тия тайни, никак не са на хубаво.“
— Вижте какво, Стас — каза Денис на Тоцки. — Мога да се опитам да направя някакви справки за този Флин. По собствените си канали.
Тоцки вдигна глава и недоверчиво погледна Денис.
— Наистина ли ще го направите — попита той с надежда.
— Ще го направя — кимна Денис. — Изобщо не е ясно дали този ваш Флин съществува. Но ако го има, аз ще разбера кой е той.
— И ще ми кажете?
— После ще видим — каза Денис. — Това ли е всичко, което искате да ми разкажете?
— Това е — отвърна Тоцки.
— В такъв случай аз трябва да тръгвам. Благодаря за обаждането. Ако разберете нещо ново — информирайте ме.
Тоцки обеща. Денис здраво стисна ръката му и си тръгна, оставяйки момчето насаме с неговите тъжни мисли.
6.
Майор Муравьов имаше мургаво лице с резки, сякаш изрязани с нож черти, черна коса и черни офицерски мустаци. Той подаде на Денис широката си и твърда като камък длан и се представи:
— Муравьов.
— Грязнов — отвърна Денис.
— Радвам се да се запозная с вас, Денис Андреевич — каза сътрудникът на Интерпол.
— Взаимно е — отвърна Денис.
Муравьов седна на фотьойла и огледа офиса на „Глория“.
— Уютно е при вас — одобри той.
— Стараем се — с лека ирония отвърна Денис.
След като се наслади на изгледа на стените, тавана и пода, Муравьов насочи погледа си към директора на агенцията.
— Вячеслав Иванович ми предаде вашето запитване по повод Дейвид Флин — каза той.
— И какви са резултатите? — полюбопитства Денис.
— Резултатите са такива, че заради тях ми се наложи да дойда при вас лично — отговори той, като преметна крак върху крак и разхлаби вратовръзката си. — Кажете ми, Денис Андреевич, защо ви заинтересува личността на Дейвид Флин? Споменава ли се неговото име в някое от делата, които водите?
— И да, и не — уклончиво отговори Денис.
Муравьов склони глава встрани и сухо се усмихна.
— Денис Андреевич, разбирам, че това е конфиденциална информация. Но на мен можете да кажете. Дейвид Флин е фалшивото име на човека, когото Интерпол вече няколко години търси безуспешно. Той е мошеник от международна класа. И нашите западни колеги са много учудени, че неговото име е известно в Москва.
— Така ли? — каза Денис. — Хм… Виждам, че работата е сериозна.
— И още как — кимна Муравьов.
Известно време Денис внимателно разглеждаше суровото лице на човека от Интерпол, опитвайки се да разбере дали той говори сериозно, или просто го будалка, за да измъкне необходимата му информация, но лицето на посетителя бе спокойно и уверено, погледът му искрен.