— Добре — каза Денис. — Няма да крия нищо. Но преди това ми обяснете какво знаете за Флин. Кой е той и в какво го подозират?
— Търсен е от френската полиция за кражба на петнадесет милиона евро — каза Муравьов.
Денис подсвирна.
— Охо! Да не би да е ограбил банка?
Муравьов поклати глава.
— Не.
— Какво тогава?
— Дейвид Флин е крадец от последно поколение — каза майорът. — Оръжието му не е пистолет, а компютър, свързан с интернет.
— Компютър? — Денис учудено повдигна вежди. — Ето за какво става дума! Значи Дейвид Флин е хакер?
— Не само хакер, а гениален хакер. Той е голям интелектуалец, с математическо образование. Прекрасно се справя с най-новите технологии. Финансовите му машинации бяха в центъра на вниманието на английските средства за масова информация, но Флин обжалва повечето от обвиненията и почти навсякъде постигна успех. Ако се вярва на вестникарите, дейността на Дейвид Флин е струвала на английската, германската и френската икономика някъде около двадесет и пет милиона евро.
„По дяволите — помисли си Денис. — Сега става ясно защо Вера се е запознала с него на компютърната изложба. Може ли да бъде свързан по някакъв начин с «Платинената карта»? Или няма никаква връзка и това е само съвпадение?“
— Как точно Флин е прибирал парите? — попита Денис.
Ъгълчето на устните на Муравьов потрепна, по което личеше, че изброяването на „подвизите“ на мошеника далеч не му доставя удоволствие, и едва след това отговори:
— Кредитни мошеничества, банкови афери с използване на електронни разплащания и други подобни. Би могло да се каже: стандартният комплект на всеки напреднал хакер. Сега ще ми кажете ли къде сте чували името на този човек?
— Разбира се. Дъщерята на човека, когото търсим, е казала на бившето си приятелче, че ще се омъжва за Дейвид Флин.
Този път беше ред на Муравьов да се учуди.
— Да се омъжи? Казахте, че ще се омъжва?
— Точно това казах.
— Шантава история. Оказва се, че Флин е дошъл в Москва, за да се ожени?
— Така излиза — усмихна се Денис. — Момичето се нарича Вера Акишина. Запознала се с Флин в Париж преди година на една изложба на компютърни технологии.
— Аха — каза Муравьов и замислено подръпна мустака си. — Значи връзката е отдавнашна. Извинете, вие казахте, че търсите бащата на момичето?
— Да. Бил е отвлечен.
— Чакайте… Фамилията на момичето е Акишина? Значи Акишин, за когото похитителите искат няколко милиона, е неин баща?
— Точно така.
— Да — замислено каза майор Муравьов и отново подръпна мустака си. — Право да си кажем, доста объркана историйка. И какво, имате ли вече някакви съображения по въпроса?
— Уви, не. Надявах се вие да ми помогнете да се ориентирам в нещата.
Муравьов се облегна на гърба на стола и погледна Денис с лукаво присвити очи.
— Хм… — каза той. — Да си призная честно, когато Вячеслав Иванович ми предаде вашето запитване относно Дейвид Флин, ние с колегите ми направихме нещо като мозъчна атака. Чували ли сте този израз?
— Това е, когато всеки произнася на глас всичко, което му хрумне във връзка с поставения проблем. Ние също често правим такива атаки.
— Да, нещо подобно. С последващ анализ и резюмета. Та ние анализирахме какво би могло да доведе човек като Дейвид Флин в Москва. Естествено, не знаехме нищо за приятелката му.
— Естествено — кимна Денис. — И какви съображения ви дойдоха наум?
— Имаше всякакви съображения. Но само едно от тях вършеше работа. Наистина не знам дали то вече има смисъл сега, когато ми обяснихте истинското положение на нещата.
— Не се знае — каза Денис. — Може би да. А може би не. Във всеки случай си струва да го огласите.
Муравьов се усмихна.
— Така и ще направим. Нали сте чували, че наскоро в Москва бе убит американският милиардер Лайъм Плат?
— Разбира се, че знам. А това какво отношение има към Флин?
— Доста повърхностно. Нашите английски колеги притежават снимка, на която Плат и Флин са заедно. Правена е на някаква изложба преди няколко години. Не ни е известно какво ги е сближило. Напълно е възможно да се окаже, че са били заедно случайно. Плат е популярна личност. Мнозина биха искали да се снимат с него за спомен.
Денис рязко се наведе напред.