— По-лесно ще е, Денис. Но само си представи колко кръв ще се пролее. След всичко, което чувам за Десантника, ми е ясно, че този тип няма да се предаде просто така. Ако го притиснем в ъгъла, той ще пречука Акишин.
— Акишин пък за какво му е?
— Има такъв един лаф — „За да не се падне на никого!“. Ще го претрепе точно поради това съображение. Момчето е шантаво и безмозъчно. Общо взето, Денис, първо намери вилата. Прати там Филя, той е ловко момче и няма да привлече вниманието върху себе си. Когато разбереш къде е вилата, аз ще изпратя няколко души, за да я обкръжат. Но ще оставим силовите мерки само за много краен случай. Засега инструктирай твоя Сидоренко. Действаме, както ти обясних.
Денис въздъхна.
— Ох, нещо не ми е по душа твоята комбина, Александър Борисович. Добре де, ще се надяваме твоята интуиция да не ни подведе.
През трите дни, които минаха след тяхната първа среща, Сидоренко успя дотолкова да спечели доверието на Рябчук, че практически стана негов пръв приятел и „авер“. Умело използвайки психологическите навици, с които се бе сдобил в затворническата библиотека, Сидоренко пося в душата на Рябчук недоволство спрямо неговия бос — Десантника.
Сега те се срещаха всяка вечер — винаги в същата кръчма. Рябчук се радваше, че в лицето на Сидоренко е намерил разбиращ го симпатяга, и с удоволствие изливаше пред него душата си.
— Разбираш ли, брато — внушаваше Сидоренко на пийналия бандит, — по принцип аз съм външен. Но ако се разсъждава логично, от цялата тая работа ти и Олежа ще видите кяр през крив макарон.
— Що бе? — питаше Рябчук, вече заподозрял в душата си, че хилавият „доцент“ е прав.
— Щото. Знам го аз вашия Десантник. Той иначе за работа си е надежден пич, но като се стигне до делбата… — Сидоренко млъкна и печално въздъхна, сякаш бе изумен от това доколко жестоки и несправедливи могат да бъдат някои хора с иначе напълно приличен външен вид.
— И к’во? — попита Рябчук. — Намекваш, че може да ме прекара?
— Парите засмукват, Мишаня. Това всеки икономист може да ти го потвърди.
— Икономистите пък какво общо имат?
— Ами това, че трябва да мислиш със собствената си тиква. Досега да ви е дал нещо?
Рябчук почеса стриганата си глава.
— Засега не. Ама и самият той е на сухо!
— Да бе, на сухо! — саркастично се усмихна Сидоренко. — Поразмърдай си мозъка, Миня. Поръчали са ви голяма работа. Стават ли такива неща без аванс, а?
— Общо взето, не.
— Нали за това ти говоря. А след като Десантника още на старта ви е преметнал, то по трасето непременно ще ви гръмне гумите. Големите пари, Миня, превръщат човека в звяр. Запомни го.
Рябчук дълбоко се замисли.
— Не, даже и да ни е прекарал… — Рябчук сви рамене. — Нали оня смотаняк все още е при нас? А за него се чака откуп. Ние с Олежа ще отидем за откупа. А щом мангизите паднат в ръцете ни, няма да ги изтървем. Ще делим всичко по справедливост.
Сидоренко погледна Рябчук с нескривано съжаление.
— Ти, Миня, ще ме извиниш, разбира се, но си кръгъл глупак — меко каза той.
— Що да съм глупак?
— Щото тъй. Разбира се, ти и Олежа ще отидете за откупа. Само че обратно няма да се върнете. Ще ви опукат на място и работата готова. Че нали там всяка банкнота ще е белязана? Къде ще се заврете с тия миризливки, даже и да духнете от ченгетата?
— А Десантника?
— Десантника вече ще си е взел своето. Нали самият ти каза, че сте отвлекли оня, за да не се пречка в краката на големите чичковци, докато те си вършат работата? Затова и ще платят на Десантника. А басните относно откупа — те са за тебе и Олежка. Десантника не е толкова смотан. Докато вие търчите с белязаните мангизи из Московска област с лепнати на опашката ви ченгета, той отдавна ще е изфирясал.
Рябчук нервно прекара длан по черепа си. Вгледа се в Сидоренко и развълнувано запита:
— И сега к’во да правя?
— Мисли, Мишаня, мисли. Аз съм страничен човек, а ти трябва да оцеляваш.
Рябчук намръщи дебелото си чело и се замисли. Докато той се опитваше да мисли, Сидоренко наля водка в чашите.
— Айде, Мишаня — бодро каза той. — Дай да му дръпнем повечко за решителност и допълнителна сила!
— Давай! — съгласи се Рябчук.
Пиха.
— Слушай, доценте — каза Рябчук, дъвчейки парче месо. — Преди Десантника не беше такъв. Никога не е подвеждал братоците.