— Ама поразмърдай си мозъка — за кой ли път повтаряше Рябчук. — Ще ни преметне. Като едното нищо ще ни метне.
— Не, Десантника не е плъх. Наистина е гадно копеле, но не е плъх.
— Точно затова ще ни преметне, защото е копеле! — разгорещено кресна Рябчук, хващайки се за точната характеристика, която Марков даде на Десантника. — Ти само поразсъждавай кое как стои… Вземи предвид, че мангизи за оня тип така или иначе няма да вземем. Или ще получим маслина в задника, или белязани мангизи. Къде тогава ще се завреш с маслина в гъза и белязани хартийки?
— Ти, Мишаня, такова, как му викаха… си песимист — рече Марков.
— Така да е — кимна Рябчук. — Нека аз да съм песимист, но ти, Олежка, разсъждаваш като цървул. Нас ще ни приберат, а Десантника ще трупа лой някъде по Бахамите.
— Ти пък що реши, че парите са в него?
— Не го ли чу какви си ги говореха с ченгето? Не? Щото аз ги чух. Той поиска от клиента цялата сума в кеш. Освен това ченгелът му каза да не се договаря с клиента през главата му. Бях до вратата на килера и чух всичко.
Марков се замисли. Мишаня му доля коняк в чашата. Той я взе и мълчаливо изпразни съдържанието й в гърлото си. Смръщи се.
— Добре — каза той. — Да допуснем, че ще трябва да проснем Десантника. Но как? Той е бая здрав глиган. Направо ще ни накълца на парчета.
— Виж, това е вече друга тема — самодоволно подхвърли Рябчук. — Скивай какво си имам. — Той измъкна от джоба си кутийката, извади ампулата с клофелин и я показа на Марков. — Виждаш ли го това?
— К’во е?
— Клофелин. Ще му го капнем в чашата и той ще се отцепи. Докато е възнак, ще го вържем за стола. А като се събуди — ще си поговорим с него от душа.
— Да не мислиш, че ще си каже?
Рябчук свирепо се усмихна.
— Къде ще се дява? Помниш ли как разкатавахме оня от гарата? Докато се разприказва за сейфа? Ей така и с Десантника. Ще изпее всичко, няма къде да ходи.
Марков замислено почеса небръснатата си брадичка.
— Не знам, не знам…
— Стига си се скапвал — махна с ръка Рябчук. — Ако искаш, аз се нагърбвам с това. Главното е да го вържем за стола и да пуснем оня — да не ни се вре в краката. Може и пари да ни бутнат за него. — Рябчук се замисли и поклати глава. — Ама не, рисковано е да искаме мангизи. Ще е по-добре само да го захвърлим някъде. В гората. И нека да топурка към коптора си.
Марков взе бутилката и отново напълни чашата си.
— Боязливо ми е някак — каза той. — Десантника не е глупак. Каква ще стане, ако ни усети?
— Стига бе! — възмути се Рябчук. — Как ще усети? Кога трябва да се върне?
Марков погледна часовника си.
— Време му е вече.
— Кльопачка купи, нали?
— Да — кимна Марков.
— Аз имам още една бутилка коняк! Ще му кажем, че сме решили за малко да разпуснем, ще му предложим коняче. Той обича да си пийва.
— Така си е — съгласи се Марков, надигна чашата и сякаш в потвърждение на думите си решително я изпразни. После я остави на масата, погледна съмишленика си и каза: — Добре, съгласен съм. Само че ти ще се занимаваш с Десантника, ясно? А аз… засега аз ще откарам смотаняка.
С това приятелчетата сключиха споразумение.
Ако бяха малко по-трезви, щяха да забележат как преди десетина минути вратата на стаята леко се открехна и веднага се затвори отново. Щяха да забележат и злобно проблесналите очи на Десантника. А ако бяха забелязали всичко това, щяха да си спомнят колко безшумно умее да стъпва той. И колко внимателно може да слуша.
Когато вратата се отвори за втори път, Марков и Рябчук седяха на масата и сякаш нищо не било, обсъждаха мацките, които бяха изчукали преди няколко дни.
— О, Десантник! — забеляза боса Рябчук. — Влизай, брато, какво си щръкнал там? Приземявай се на нашата поляна.
Десантника спря на прага и огледа масата, отрупана с мезета.
— Как е, пичове, май сте решили да му цапнете? — весело попита той.
— Що не? — кимна Марков. — Съвсем се вкиснахме тука. Да се поразветрим малко.
— Бива, момчета — одобри Десантника. Той заключи зад себе си вратата с резето и отиде до масата. — Я, какво пиете? Охо, коняченце! — Десантника взе бутилката и я повъртя в ръцете си. — Азербайджански? Баровци!
— Че какво ни е? Ако ще къркаме — да е по баровски!
Рябчук взе от полицата трета чаша и я сложи върху масата.
— Да ти капна ли?