— Чух аз как не „поддаде“. — За разлика от Марков Десантника говореше спокойно и уверено. — Добре, омръзна ми да плямпам с тебе, гнидо. И без това имах намерение да ви пречукам и двамата.
Лицето на Марков се сгърчи в трескава гримаса и побледня. Ръцете му бяха под масата, опрени в коленете.
— Брато, постъпваш лошо — бързо изрече Марков. — Много лошо, мамка му. Дай да си разделим мангизите и да се разбягаме.
— Някаква причина да деля с тебе? — усмихна се Десантника. — Че ти си вече почти труп. А аз с трупове не преговарям.
— Охх… — въздъхна внезапно Рябчук зад гърба на Десантника.
Десантника се извърна. А не трябваше. Възползвайки се от секундното забавяне на развръзката, Марков бързо извади ножа от каубойския си ботуш. Ударът нацели Десантника точно когато се обръщаше към Марков и попадна право в гърдите му. Десантника отскочи назад, ръкохватката на ножа се изплъзна от ръката на Марков — острието бе здраво заседнало между ребрата му.
— Копеле! — изкрещя Десантника и натисна спусъка. След това още веднъж. И отново.
Първият куршум се заби в стената вдясно от главата на Марков. Той се хвърли на пода, но вторият куршум се впи в шията му, от която бликна фонтанче кръв. Лежейки, Марков със стон притисна длан до врата си и с всичка сила изрита крака на стола, върху който седеше Десантника.
Десантника изгуби равновесие и рухна на пода заедно със стола. Изтърва пистолета. А и вече не му беше до него. Той с ужас и недоумение гледаше дръжката на ножа, който стърчеше в гърдите му. От гърлото на Десантника се изтръгна гръмко гъргорене.
Марков се опита да стане и отново падна. Кръвта бликаше от артерията, стичаше се между белите му като тебешир пръсти, сплетени около шията.
Лицето на Марков ставаше все по-бяло и по-бяло. Той повдигна глава за последен път, разтвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но от гърлото му не се изтръгна никакъв звук. Главата му се отметна назад, окървавените му пръсти се разтвориха и той замря, вперил поглед в тавана.
Когато екипът за залавяне нахлу в къщата, намериха тримата бандити, лежащи на пода. Двама от тях бяха вече мъртви, а третият спеше здрав клофелинов сън.
4.
Професор Акишин бе много отпаднал от „виладжийското заточение“. Беше много отслабнал и прегърбен. Лекарите констатираха силно нервно разстройство и препоръчаха на Сергей Михайлович да изкара един лечебен болничен курс. Акишин не възрази. Вече знаеше, че с дъщеря му всичко е наред, а с жена си, която дойде на свиждане в болницата, той не пожела да се срещне, като чрез санитарката предаде на Татяна Олеговна, че отсега нататък не желае да има нищо общо с нея.
Александър Борисович Турецки прекара в стаята на Акишин не по-малко от два часа, разчепквайки всички подробности около сделката, която бе имал намерение да извърши концернът „Информинвест“.
Обявен за издирване, Херсонски по своя воля се яви в кабинета на Турецки още в началото на работния ден. Изглеждаше отвратително — подпухнал, с невчесана коса и сивкава четина по бузите.
— Ето ме — каза Яков Наумович, седнал пред бюрото и почесвайки с пръст коляното си. — Дойдох да се предам.
— Великолепно — отвърна Александър Борисович. — Защото ние се скъсахме да ви търсим.
— Представям си — усмихна се Херсонски, но веднага изтри усмивката от лицето си — стори му се прекалено неуместна.
— Е хайде, говорете — каза Турецки. — За всичко честно и подробно.
Херсонски въздъхна.
— Нали затова съм тук, Александър Борисович, дойдох точно поради тази причина. — Той отново въздъхна и крадешком погледна към Турецки. — Чудя се откъде да започна…
— Започнете с поръчката на убийството на Кожухин. Както и на кого сте я дали.
— Сигурно вече и без мен знаете всичко — печално отвърна Херсонски. — Кожухин ме лиши от избор. Със своя Съюз на инвеститорите той се опитваше да блокира най-голямата сделка в историята на руската индустрия, свързана с програмно осигуряване. Това беше престъпно! Направо престъпно! Всъщност той си плати точно за това. Само че… Лицето на Херсонски натъжено потръпна. — Александър Борисович, повярвайте ми, дори не ми е хрумвало да го убивам. Исках само едно — за известно време Кожухин да бъде отстранен от участие в работата. Разбирате ли, само за малко! Щеше да е идеален вариантът със сътресение на мозъка. Аз така му и казах — да го поосакати, но не и да го убива! Още по-малко да го отвлича…