— Съществуват много варианти, но най-сигурен е снайперският изстрел. Плат се готви да дарява картини на Третяковската галерия. Живее в хотел „Балчуг“. Бих могъл с висока вероятност да предвидя маршрута му. Освен това може да бъде премахнат и в самия хотел. Няма да е толкова трудно да се подкупи персоналът и някой да се вмъкне в апартамента му, преструвайки се на журналист. Между другото тогава ще е напълно възможен и вариантът с взривяването. Кое избирате? Имате ли някакви предпочитания?
— Вие решавате — повтори Херсонски.
— Много ви моля — подкрепи го Галин. — Избавете ни от необходимостта да измисляме сами наказанието на този негодник. Просто го ликвидирайте и толкова.
— Забележително — каза невзрачният и се усмихна. — Струва ми се, че сега вече е време да поговорим за цената.
— Но нали вече я обсъдихме в нашата кореспонденция? — възмути се Херсонски. — Вие сам я определихте.
— Определих я — кимна невзрачният човек. — Но тогава още не знаех, че ще имам работа с трима състоятелни бизнесмени. — Невзрачният обгърна с поглед бизнесмените, тънко се усмихна и каза: — Искам да утроя сумата.
— Каквоо? — възмутено възкликна Херсонски. — Имате ли представа колко пари са това?
— Напълно — кимна невзрачният. — Но разбирам и това, че ако се бръкнете и тримата… сумата няма да е чак толкова голяма.
Херсонски, Кретинин и Галин се спогледаха.
— Мисля, че си струва — каза Галин.
— Да — потвърди Кретинин. — И на мен ми се струва, че трябва да се съгласим с предлаганите условия.
Херсонски въздъхна и отпи от уискито си.
— Какво пък — каза той. — След като вие не възразявате, и аз няма да съм против. — Той отмести поглед към невзрачния. — Ще получите тези пари, но авансът остава същият.
— Приемам — сви рамене невзрачният.
— Кога възнамерявате да го направите?
— През следващите три дни — каза невзрачният.
Херсонски погледна към Галин.
Той кимна.
— Става.
— И така — каза Херсонски, — можете да смятате, че сделката е сключена.
Херсонски прекъсна разказа си и поиска да си налее още вода. Турецки му разреши.
— Значи вие сте поръчали убийството на Плат — каза Александър Борисович, гледайки как Херсонски поглъща водата на големи жадни глътки.
Херсонски остави чашата на масата, изтри с кърпичка мокрите си устни и кимна.
— Да. Но това не е всичко. Най-странното се случи след това…
Невзрачният човек се вмъкна в колата и затвори вратата. Огледа се бързо наоколо, извади от чантата си голям дебел плик и го подаде на Херсонски.
Той учудено го огледа.
— Какво е това?
— Авансът — каза невзрачният и нетърпеливо добави: — Стига сте се блещили, прибирайте го по-бързо.
Херсонски взе плика, надзърна в него и го прибра в жабката.
— Не разбирам — какво означава всичко това?
— Нищо. Просто ви върнах аванса.
— Но защо? Вие се справихте прекрасно с работата си! Дори не очаквах, че ще сте толкова изобретателен!
Невзрачният по змийски втренчено изгледа Херсонски и бавно, много бавно поклати глава.
— Аз вземам пари само за работа, която съм свършил. Но точно тази работа не я свърших аз.
— Как така? — не разбра Херсонски. — Но позволете… Кой тогава е уб… премахнал този човек?
— Не знам. Не съм бил там. Ако много ви интересува, можете да попитате ченгетата. А сега трябва да тръгвам.
Невзрачният човек отвори вратата на колата и се измъкна навън.
— Тогава кой е убил Плат? — попита Турецки, димейки с цигарата си.
Херсонски сви рамене.
— Това не ми е известно. Нали ви казах, килърът ми върна парите.
— Как се казва той?
— Не знам. Наистина не знам! Свързахме се него по интернет. Случайно се натъкнах на обявата му в мрежата. Александър Борисович, трябва да ми повярвате! Нали аз сам… сам дойдох при вас! — Херсонски притисна длан към гърдите си и се намръщи. — По дяволите… Сърцето пак ме сви… — Погледът на Яков Наумович стана жално-умолителен. — Александър Борисович, моля ви, нека да си почина. Не съм спал вече цяло денонощие.
Турецки тръсна цигарата си и сурово изгледа Херсонски.
— Имате болно сърце?
— Както повечето старци — въздъхна Херсонски. — Само да си почина малко.
— Добре, ще наредя да ви изпратят в болницата. А нашия разговор ще продължим по-късно.