След това му се наложи половин ден да скита по хлъзгавия разкалян бряг на реката, разговаряйки със свидетелите, открили трупа, и с оперативниците, дошли първи на местопроизшествието. Юрий Алексеевич вършеше работата си спокойно и старателно. Благодарение на това след няколко часа той имаше приблизителна и, да си кажем право, доста точна представа какво всъщност се бе случило в това ранно утро на брега на язовира.
В четири следобед Юрий Алексеевич похапна в кафе „Ундина“ борш, две кюфтета и порция картофено пюре.
След като обядва, той се зае да прави справки за загиналия рибар. И едва след това се захвана с писмената работа, която зае доста повече време от „пленера“, както го наричаше самият Мордвинов.
Около седем часа той имаше собствена версия за станалото, в чиято правилност изобщо не се съмняваше.
Същия ден надвечер Юрий Алексеевич седеше в кухнята с жена си и пиеше чай. Той обичаше такива вечери, когато зад прозореца е облачно и дъждовно, докато тук, в кухнята, е топло и уютно. Чайникът е на масата, до него купичка с вишнево сладко и чинийка с бисквити. Срещу него е седнала любимата му съпруга, която въпреки годините е опазила и лицето, и фигурата си, и чаровността на първата си младост (в крайна сметка поне Юрий Алексеевич бе напълно убеден в това).
Жена му отпи от чая си и попита:
— Значи смяташ, че Кожухин е бил убит? Защо реши така?
Юрий Алексеевич въздъхна и отговори:
— Не съм напълно сигурен. Просто не изключвам такава възможност.
— Да, но откъде се взе тази версия? Да не би да имаш някакви улики?
Мордвинов остави чашката върху чинийката, помисли малко и мъдро отвърна:
— Представи си, че стоиш на брега на езерото и ловиш риба. И изведнъж ни в клин, ни в ръкав — падаш във водата, при това дотолкова сполучливо, че си надяваш главата върху стърчащата от водата арматура.
Жена му сви рамене.
— Е, и какво? Не ти харесва такова съвпадение?
— Нали знаеш, че изобщо не обичам съвпаденията. Каквито и да са те — отговори Юрий Алексеевич.
— Но в живота те съществуват — възрази жена му. — Миналата седмица отидох в банката, за да изтегля пари за семестриалната такса на Маринка, специално за това си взех свободен ден и изведнъж… — тя направи пауза, за да пийне от чая, и продължи: — Изведнъж, можеш ли да си представиш, се оказва, че квитанцията, която са издали на Маринка от университета, вече е остаряла. Станала е невалидна именно в този ден. Разбираш ли? Ако бях отишла ден по-рано, щях да успея да платя и нямаше напразно да си губя времето.
— Преди да вземеш свободен ден, е трябвало първо да проучиш всичко останало — поучително рече Юрий Алексеевич.
Жена му се поусмихна и махна с ръка.
— Не говори щуротии. Не можеш всичко да предвидиш. Животът се състои от случайности и съвпадения. Същото е и с твоя Кожухин. Това, че е паднал и ударил главата си в арматурата, е само стечение на обстоятелства.
Юрий Алексеевич леко намръщи вежди, давайки да се разбере, че е недоволен от упорството на жена си, след това кимна и каза:
— Добре, да допуснем. Но я ми обясни, защо му е притрябвало да пада?
— Не знам — помръдна рамо жена му. — Може да му се е завило свят. Или го е присвило сърцето и е изгубил съзнание.
Мордвинов снизходително се усмихна.
— Да бе! — рече той. — Работата е там, че Кожухин се е радвал на прекрасно здраве! Занимавал се е със спорт и редовно се е подлагал на медицински изследвания.
— Е… — не се предаваше жена му. — Тогава вероятно рибата го е повлякла.
Юрий Алексеевич отново се изсмя:
— Кожухин беше около деветдесет килограма живо тегло — каза той. — Такива риби у нас не се въдят. Но има и още нещо.
— Какво? — веднага попита жена му.
— Върху кофичката, в която Кожухин е прибирал уловената риба, има следа от боти. Отпечатъкът от обувката не съвпада с отпечатъка на подметката на ботушите, които е носил Кожухин. Затова пък по брега намерихме още няколко отпечатъка от същата обувка.
От любопитство съпругата на Мордвинов даже леко се приведе напред — тя обичаше да е вътре в делата, с които се занимаваше мъжът й.
— Мислиш, че този, с ботите… е помогнал на Кожухин да падне във водата? — развълнувано запита тя.
— Да падне — може би — спокойно отвърна Юрий Алексеевич. — А може би и да се фрасне. От тила на Кожухин е изтръгнат кичур коса, при това с кожата — до кръв. Разбира се, и това може да е случайност, но на мен ми се струва, че някой…