— Влезте — властно изрече Турецки.
Вратата се отвори и в кабинета влезе висок суховат очилатко със спокойно и умно лице и широко чело с напредващо оплешивяване.
— Здравейте! — каза той. — Аз съм Мордвинов.
— А, радвам се да ви видя!
Турецки се изправи, за да го посрещне. Двамата здраво стиснаха ръце.
— Настанявайте се — каза Турецки, посочвайки с жест кожения фотьойл.
Мордвинов седна на фотьойла и обгърна с поглед кабинета.
— Уютно е при вас — отбеляза той. — Не е като в моя кабинет.
— Опитваме се да правим впечатление — присмехулно отвърна Александър Борисович. — Нали знаете с кого обикновено се налага да имаме работа.
Мордвинов кимна разбиращо.
— Чувал съм. Позволих си да направя някои справки за вас. Казват, че се занимавате с убийството на милиардера Плат?
— Занимавам се — отвърна Александър Борисович — Наистина до този момент без особен успех. Донесохте ли картата ми?
— А, да, извинете. — Юрий Алексеевич извади от джоба си служебната карта и я подаде на Турецки.
Турецки пое картата, разтвори я, хвърли един поглед, кимна и я прибра в джоба си.
— Казвате, че просто се е валяла на двора? — попита той.
Мордвинов се усмихна и поклати глава.
— Не беше чак толкова лесно, Александър Борисович. За да отвоювам картата ви, се наложи да ме наръгат с нож в левия хълбок.
— Нож в хълбока? — намръщи се Турецки.
Юрий Алексеевич махна с ръка.
— А, не се тревожете, просто драскотина.
— Защо не казахте предварително? Аз сам щях да дойда в Истра!
— Изобщо не се безпокойте. Така или иначе трябваше да пътувам до Москва — по работа… Общо взето, рядко се домъквам дотук. — Мордвинов се усмихна. — Сега може да се каже, че съм се възползвал от случая.
Турецки тревожно погледна левия хълбок на следователя и каза:
— Не би трябвало да се разкарвате по улиците с рана. Не дай боже…
Мордвинов се намръщи и нетърпеливо изрече:
— Нали ви казах — дреболия, само драскотина. Забравете за това. Самият аз вече почти напълно съм я забравил.
— Добре, ще се опитам — каза Турецки. — Но все пак разкажете ми какво точно се случи.
Мордвинов леко се изчерви. Беше очевидно, че спомените за предишната вечер не му доставят никакво удоволствие.
— Завчера през нощта някакви хулиганчета бяха продупчили гумите на „десетката“ ми. Реших да не прибирам колата на платения паркинг, подозирах, че тия гадове ще се върнат. Реших да ги проследя. И ги пипнах. Проснах единия, но докато се опитвах да хвана и другия, първият изчезна. А другият ме хакна с ножа си в хълбока и също се изпари. На моите години не е толкова лесно да преследваш млади хулигани. Та на мястото, където се въргаляше единият от тях, лежеше и вашата бумага. Вероятно е паднала от джоба на тоя боклук.
— Жалко, че не сте успели да хванете самия него — рече Турецки. — Добре, Юрий Алексеевич, благодаря за картата. Струва ми се все пак, че нещо ви дължа…
Мордвинов искаше да възрази, но Турецки го спря с жест, след това отвори шкафчето, извади оттам продълговат хартиен плик и го подаде на Мордвинов.
— Ето — каза той. — Това е за вас. От сърце.
Юрий Алексеевич погледна плика, след това се втренчи в Турецки, намръщи се и поклати глава.
— Ама сте и вие, Александър Борисович! Аз само се пошегувах.
— Вие може и да сте се шегували, но аз не съм. Вземете го, ако не искате да ме обидите.
Мордвинов пое пакета и го претегли на ръка.
— Какво е това? — попита той.
— Отворете го и вижте.
Мордвинов разгърна плика, видя бутилката „Чивас Регал“ и подсвирна (също както го направи Турецки рано сутринта).
— Хайде бе! — възкликна той.
Александър Борисович се усмихна.
— Радвам се, че ви харесва.
Мордвинов отново се навъси и подаде бутилката на Турецки, но той не му позволи да каже ни дума.
— Изобщо не се опитвайте да възразявате! Сам знаете, че картата ми струва значително повече. Ще си го пийнете вкъщи за мое здраве.
Мордвинов въздъхна и отдръпна ръката си.
— Добре — каза той. — Ще взема бутилката, но само при едно условие. Ако веднага му ударим по чашчица.