— Подготвям курсова работа по аюрведическа демонология — отвърна Ина. — Имам изпит по културология.
— Преча ли ви?
Ина внимателно се вгледа в лицето на Денис, след това загадъчно се усмихна и бавно поклати глава.
— Изобщо не. Трябва да я представя след два дни. Дотогава ще се справя хиляда пъти. Знаете ли… хайде да отидем да запалим по цигара и ще си поговорим.
След няколко минути те бяха на безлюдното стълбище. Ина извади кутия „Вог“, измъкна тъничка бяла цигара и я пъхна между ярко оцветените си устни. Погледна въпросително към Денис. Той извади от джоба си запалка, поднесе я към цигарата на момичето и врътна колелцето.
Ирина запали и кимна.
— А вие? — попита тя, пускайки облаче дим.
— Аз не пуша — отговори Денис.
— Така ли? — тънките вежди на момичето учудено се вдигнаха нагоре. — Тогава защо имате запалка?
— Точно за такива случаи — каза Денис.
— Хм… — Ина леко се усмихна. — Явно сте предвидлив човек.
— Старая се… — отвърна Денис. — Но за съжаление не всичко може да се предвиди.
Ина кимна, след това погледна през прозореца и замислено произнесе:
— Казвате, че Вера е изчезнала…
— Напълно е възможно — отговори Денис. — Вече два дни не се е прибирала вкъщи.
— Странно… — Ина тръсна пепелта от цигарата си в ламаринената урна. — Не е в нейния стил. Тя дори не ходеше по нощните клубове.
— Защо?
— Съвременната музика я дразнеше. Наричаше я „млатилка“. Освен това в клубовете винаги е опушено и всички поркат бира. А Вера не понася алкохол. А и тютюневият дим я дразнеше. Даже няколко пъти се карахме заради това.
— А как се отнасяше към момчетата? — попита Денис. — Все пак Вера е много красиво момиче.
Ина въздъхна.
— Така е. Спомням си, че в първи курс нашите момченца даже се сбиха заради нея.
— Само в първи курс ли? А как са нещата сега?
— Хм… — Ина дръпна от цигарата си, протегна я настрани и издиша дима през ъгълчето на устата си. — Денис Андреевич, не ви ли се струва, че нямам правото да разгласявам чуждите тайни. Особено когато се отнасят до любовните интриги на приятелката ми?
Денис отрицателно поклати глава.
— Не, не мисля така. Напълно е възможно да се окаже, че от това, което сега ми разкажете, ще зависи животът на Вера. Оценявам вашата преданост към приятелката ви, но в дадения случай дискретността е неуместна.
Ина се усмихна.
— Защо не — казахте го достатъчно ясно и разбираемо. Е, добре. Вера сега си има постоянно гадже. Въпреки че в този случай думата не е съвсем точна.
— Защо?
Ина погледна право в очите на Денис и каза:
— Може и да греша, но според мен Вера въобще не е спала с него.
Денис не се сети как да изкоментира тази реплика, затова реши да измени посоката на разговора.
— Не сте особено разтревожена за това, което се е случило с Вера — отбеляза той. — Все пак е изчезнала най-добрата ви приятелка, а вие го възприемате спокойно и хладнокръвно.
— Грешите — възрази Ина. — Просто не желая да показвам чувствата си пред всеки срещнат. — Ина сухо се усмихна. — При това аз съм й толкова най-добрата приятелка, колкото Стасик Тоцки е нейно гадже. Знаете ли, Денис… Извинете, забравих бащиното ви име.
— Само Денис.
— Знаете ли, Денис, Вера е момиче, което си е самодостатъчно. Не я интересуват околните. Тя предпочита да прекарва времето си пред компютъра, а не с приятелки и приятели.
— Не е ли затворена и комплексирана?
— Откъде-накъде? — учуди се Ина. — Не е. Изобщо не е. Тя е момиче, което е напълно уверено в себе си и общува с останалите леко и непринудено. Но само ако тя самата го е поискала. Проблемът е единствено в това, че рядко й хрумва.
— Кажете, Ина, Стас Тоцки във вашия курс ли е?
— Не — отвърна момичето. — Той е във философския факултет. Вера се запозна с него в стола. — Ина се усмихна широко. — Беше смешна история. Стояха един до друг на опашката и Стас изля върху джинсите й чаша компот. След това се втурна да я изтрива с кърпичката си, но бутна подноса и преобърна върху Вера чиния със супа. — Ина поклати глава. — Общо взето, глупчо. Не знам какво намира в него. По принцип е доста симпатично момче, но иначе е пълен загубеняк.
— Забавно — каза Денис. — Как бих могъл да го намеря?
— Съвсем лесно — сви рамене Ина. — Качете се на единадесетия етаж и погледнете програмата на лекциите му. Той е в трети курс. Ще го хванете в паузите и ще си поговорите. Макар че, честно казано, не виждам за какво. Вероятно Стасик нищо не знае.