В очите на Филя Агеев застина истинска скръб.
— Обаче вече не работи — резюмира той.
— Няма нищо страшно — утеши го Денис Грязнов, любител на техническите нововъведения. — Татенцето Акишин си плаща всичко. А ти уреди ли външното проследяване?
— Да — кимна Филя. — Закачих на Артур един мой агент. Оня пъргавеляк от Ординка. Няма да го изтърве. Аз ще го сменя след два часа.
— Страхотно — насърчи го Денис и се обърна към Володя Демидов. — Демидич, какво става със служебния телефон на Артур?
— Подслушва се — басово информира Демидов. — Бях при него в качеството на клиент. Офисът му е малък. Три хлапета седят зад компютри. Лепнах му бръмбара, докато те се ровеха в документацията.
Володя млъкна. Денис присви очи и се усмихна.
— Добър отчет — оцени той. — Нищо излишно, всичко е по същество. Голованов ли записва разговорите?
Демидич кимна с масивната си глава.
— Да.
— Отлично — отново ги похвали Денис. — Ще понагледаме Артур ден-два, ще му послушаме разговорите — току-виж сме разбрали що за карта е тая, „Платинената“.
— Прилича ми на име на банда — забеляза Филя.
— Тъй, тъй — усмихна се Демидич. — Нещо като „Черната котка“. Те поне са рисували черни котки по стените, а тия какво ще рисуват?
Филя не успя да отвърне. Телефонът върху бюрото на Грязнов звънна. Денис вдигна слушалката.
— Грязнов слуша… Здравейте, Татяна Олеговна. Слушам ви… — Известно време той мълча, свъсил възрижите си вежди. След това каза: — Добре, разбрах ви. Стойте си вкъщи. Аз ще дойда при вас.
Денис остави слушалката и погледна колегите си.
— Работата приема комичен обрат — каза той спокойно и без какъвто и да било сарказъм. — Изчезнал е Сергей Михайлович Акишин, чиято дъщеря търсим.
— Как така е изчезнал? — не разбра веднага Филя. — Кога?
— Днес сутринта — отвърна Денис. — Обадил се на жена си по телефона от колата. След това връзката внезапно прекъснала. Татяна Олеговна през целия ден опитвала да се свърже с него, но без резултат. Тя си помислила, че мъжът й е отишъл в офиса си, и звъннала там. Секретарката на Акишин казала, че днес не се е появявал. А преди половин час от МУР се обадили на Татяна Олеговна и са й казали, че при тях е шофьорът на Акишин. Похитителите са го напомпали с някаква гадост, затова той и досега не може да обясни разбираемо какво точно се е случило. Само казва, че шефът му е бил отвлечен от хора с черни маски.
— Къде е станало това? — попита Сева Голованов.
— Близо до железопътния прелез в района на Тайнинка — отговори Денис. — Вилата на Акишини е недалеч от там. Той бил тръгнал за там.
Компютърджията Макс разтри с пръсти възпалените си от седенето пред монитора очи и попита:
— Какво ще правим?
— Сега ще се отбия при Акишина — каза Денис — и заедно с нея ще отидем в МУР. Надявам се момчетата да си припомнят още някаква стара информация. А вие продължавайте да разработвате Артур. Ако има нещо общо с това, вероятно ще се размърда. Само на вид е печен, иначе е нервно хлапе и е склонен да се паникьосва. Макс, продължавай да наглеждаш всички разработки на Вера Акишина. Търси следите й по всички възможни места. Мини с дребното сито всички сайтове. Усещам, че там може и да се намери за какво да се хванем.
— Дадено — декларира готовността си Макс.
Глава пета
Второто отвличане
1.
В онази утрин Сергей Михайлович Акишин още не знаеше, че ще престане да вижда слънцето далеч преди нощта да е настъпила. Той остави без отговор въпроса на Денис Грязнов относно мистър Плат не заради налудничавите идеи на началството си, а поради съвсем други причини. Един господ знае колко душевни усилия струваше на Сергей Михайлович да запази самообладание, когато доближи до ухото джиесема си.
— Слушам — каза Акишин.
— Добре правиш, че слушаш — чу той в отговор хрипкав и очевидно съзнателно изменен глас. — Кротувай, ако искаш да видиш дъщеря си жива.
— Няма да има проблеми — отвърна Сергей Михайлович, като с все сили се опитваше да запази спокойствие.
— Дудката ти подслушва ли се?
— Не.
— Нали не искаш да направиш лошо на дъщеря си?
— Не — потвърди Сергей Михайлович.
— Тогава се качвай в колата и пристигай във вилата в Тайнинка. Без изобщо да се бавиш. И имай предвид: ако кажеш някому дори дума за това — аз със собствените си ръце ще измъкна сърцето на момиченцето. А след това…