До масата се приближи келнерът и остави пред Денис чаша портокалов сок.
— Благодаря — каза Денис, изчака, докато той се отдалечи, и каза на Турецки: — Александър Борисович, нали ти разследваш убийството на Лайъм Плат?
— Разследвам го, Денис. Вече няколко дни.
— А фигурира ли в разследването ти Сергей Михайлович Акишин?
— Не, не фигурира. А що за фигура е?
Денис опита сока, премлясна с устни и остана доволен.
— Стопроцентов — одобри той. — Та така, Александър Борисович, преди три дена Акишин ме помоли да открия изчезналата му дъщеря. А днес самият той е изчезнал.
— Е, и какво общо имам аз с това? — сви рамене Турецки, напълвайки отново чашата си.
— Сергей Акишин работи за компанията „Информинвест“ — каза Денис, — чийто съсобственик е Лайъм Плат.
— Тъй ли? — Турецки отново, както преди пет минути, дъхна и изпи водката си. Замези си с шишче. — Казваш, че твоят Акишин днес е изчезнал? — повтори той, предъвквайки парчето месо.
Денис кимна.
— Хм… Имаш ли снимката му?
— Не.
— Опиши ми го тогава с думи.
— Среден на ръст. Набит. Сини очи, светла коса. Малка и доста неприятна уста.
— Бляскава, като че ли е намазана с масло и я мърда непрекъснато?
Денис учудено го погледна.
— Точно така. Ти да не би да го познаваш?
— Не. Но ми се струва, че си дошъл точно при когото трябва. А сега нека ние с теб да започнем всичко отначало. Слушай ме. Няколко дни преди смъртта му Лайъм Плат е бил посетен от двама души. Били са силно развълнувани. Разговорът им с Плат е продължил два и половина часа, след което двамата господа напуснали хотела в прекрасно настроение. Единият гост се е наричал Иван Петрович Кожухин. Другият — Сергей Михайлович Акишин. Както вече знаеш, след няколко дни мистър Плат е бил отровен. Неотдавна са извадили от Истринския язовир Кожухин. А както сега става ясно, Акишин е бил отвлечен. Не е зле подредено, нали?
— Дааа — замислено рече Денис. — Направо да се спукаш от смях. И с какво тази троица не е угодила на престъпниците?
— Плат и Кожухин вече никога няма да отговорят на този въпрос. А Акишин като че ли все още може. Иначе не биха го отвлекли. Между другото, това е само мое предположение. Сега най-важното е да се изясни по какъв начин са били свързани тримата бизнесмени. Допреди нещастния си риболов Кожухин е оглавявал Съюза на инвеститорите в Русия. Проучих този съюз и разбрах, че са имали някакви търкания с „Информинвест“, в който, както ти казваш, е имал непредпазливостта да работи твоят Акишин. Между другото, какъв е бил там Акишин?
— Член на борда на директорите — отвърна Денис.
— Хм… — Турецки замислено потри основата на носа си. — Май се набелязва голяма работа. Та казваш, за Акишин са поискали три милиона?
— Аха. Фантастична сума. Те наистина ли си мислят, че някой ще извади заради Акишин такива огромни мангизи?
Александър Борисович сви рамене.
— Може би да. А може би не. Възможно е това отвличане да е само трик и похитителите изобщо да не търсят пари.
— Тогава какво друго?
Турецки погледна Грязнов и лукаво присви очи.
— Точно това, Денис, трябва да си изясним заедно. Как върви работата с отвличането на дъщерята на Акишин?
— Полека-лека — отвърна Денис. — Разбрахме, че е много вероятно зад това отвличане да стои братът на Вера — Артур Акишин.
— Разбрали сте, казваш? Мога ли да знам как?
— Нека това си остане наша малка тайна.
Турецки разтегна устни в лукава усмивка.
— Несанкционирано подслушване? Или нещо подобно?
— Какво говориш, Александър Борисович! Пази боже! Моите момчета са законопослушни граждани и не се занимават с такива неща.
— Знам го аз вашето „пази боже“ — отново се усмихна Турецки. — Ако опишем всичките ви нарушения върху хартия — и голяма тетрадка няма да стигне.
— Надценяваш ни — отбеляза Денис.
— Точно така — съгласи се Александър Борисович. — Щом не са те хванали, значи не си крадец. Какви мотиви би могло да има момчето?
— Засега не е ясно — каза Денис. — Възможно е да е искал да отръска татенцето си с пари. А вероятно съществува и още нещо. Вера Акишина е първокласен програмист. Чувствам със сърцето си, че причината е в това.