Херсонски въздъхна и поклати глава.
— Какво — попита Турецки, — да не би да ви се мержелее някакъв важен проект?
— „Да се мержелее“? — Яков Наумович се усмихна с бързата си, неразбираема усмивка. — А сега вие говорите забавни неща! Е добре, ако така ви харесва, наистина се набелязва нещо. Той трябваше да вземе участие в една доста голяма сделка именно в качеството си на независим директор.
— Ясно. Яков Наумович, извинете моята недостатъчна образованост, но не бихте ли могли да ми обясните с какво независимият директор се различава от зависимия?
— Разбира се! — бързо кимна Херсонски. — Разбира се, че мога. Независимият директор е член на борда на директорите, който не се намира в зависимост от главните акционери, големите контрагенти, консултанти или конкуренти на компанията.
— А от държавата? — попита Турецки.
Яков Наумович кимна.
— Както и от държавата. Независимият директор не е представител на държавата и не влиза в изпълнителното ръководство на компанията. Той бива налаган от миноритарните акционери, но докато представлява техните интереси, с не по-малко усилия защитава и интересите на всички акционери.
Турецки помълча малко, смилайки казаното от Херсонски, след това попита:
— Що за проект беше този, в който е трябвало да участва Акишин?
— Ще е дълго за обясняване, но мога и накратко… — Яков Наумович потри чело, опитвайки се да намери някаква къса формулировка. — Накъсо казано — продължи той, — става дума за внедряването на така наречената ERP система. Програмното осигуряване от такъв клас е предназначено за създаването на система за комплексно управление на предприятия. Сергей Михайлович тъкмо се бе заел с въпроса за покупката на програмното осигуряване, произведено от компанията „Oracle“, което да създаде комплексна система за автоматизация на регионалните компании в нашия холдинг. Обясних ли го достатъчно ясно?
— Мда… — недоволно промърмори Турецки (той не понасяше ситуации, в които му се налагаше да изглежда като необразован профан). — Тук направо му липсват сто грама.
— Така ли мислите? — усмихна се Херсонски. След това се наведе, отвори чекмеджето на бюрото си, измъкна бутилка коняк и я постави върху плота. — Много добър френски коняк — съобщи Яков Наумович. — Грехота е, но в средата на работния ден обичам да глътна петдесетина грама. Няма ли да се присъедините?
Турецки поклати глава.
— Не, благодаря, по служба съм. Може би някой друг път.
— Аз също — с усмивка изрече Херсонски. — И аз съм на работа. Но както виждате, това не ме възпира.
Той отвинти капачката и напълни чашката, която извади от чекмеджето на бюрото.
— Значи, отвличането на Акишин за вас е било неочаквана неприятност? — попита Турецки, когато чашката вече бе пълна догоре.
Херсонски изгледа Турецки с бърз и внимателен поглед и едва доловимо се усмихна.
— Отново — каза той. — Пак употребихте забавен израз. Това не беше за нас „неочаквана неприятност“, а истински удар. Бяха заложени не само много пари, но и репутацията на нашия холдинг! Можете ли да разберете? Да се намери суперспециалист като Сергей Акишин е по-трудно, отколкото да намерите гениален писател!
— И колко големи пари са заложени?
— В какъв смисъл? — не разбра Яков Наумович.
— Току-що казахте, че Акишин се е изявявал като независим директор в една голяма сделка. В сделката за доставка на комплексна система за автоматизация в регионалните компании на вашия холдинг.
— А, за това ли става дума? В този случай цената е някъде около сто петдесет и три милиона долара.
— Това много ли е?
Яков Наумович снизходително се усмихна.
— Общо взето, е един от рекордите на руския софтуерен пазар.
Турецки поклати глава.
— Яко.
— Точно така! — кимна Яков Наумович. — Наистина е яко! Можете ли да си представите каква отговорност лежеше върху раменете на Сергей Михайлович и какъв проблем ни създава това идиотско отвличане? Гадове, просто гадове…
— Кои?
— Как кои? Тия, които са го отвлекли!
Александър Борисович извади от джоба си цигари.
— Ще позволите ли? — попита той Херсонски.
— Какво? Да пушите? Пушете колкото ви се иска. Ето ви пепелник.