— Иван Петрович изпадна в ярост. Никога не бях го виждала толкова озлобен. Крещеше, че ще унищожи това нищожество, че ще го смачка, ще го затрие от лицето на земята. Казваше, че ще заведе дело срещу него, а ако не успее, ще наеме килър, който да се оправи със Свиридов. Още същия ден той извика при себе си началника на охраната и му нареди веднага да докара Свиридов. Но точно тогава младежът бил взел свободен ден — трябвало да заведе бременната си жена в болница. След като разбра, че жена му е бременна, Иван Петрович донякъде охладня. Но не задълго. Той прекалено много обичаше Петя, за да прости на Свиридов неговата смърт.
— Но нали не е имало доказателства, че именно Свиридов е виновник за смъртта му?
Елвира Генадиевна тихо се усмихна.
— Преки не, но косвени… Грубо казано, на Иван Петрович не му и трябваха някакви доказателства. Бяха му достатъчни снимките и писмата. Общо взето… — Лицето на Елвира Генадиевна леко побледня. — Още същия ден Иван Петрович нареди да уволнят Сергей Свиридов. Да го уволнят заради отсъствие от работа.
— А какво направи началникът на охраната? Нали самият той е дал свободен ден на Свиридов заради жена му?
— Какво би могъл да направи? Думата на шефа е закон.
— Да — замислено произнесе Турецки. — Не особено приятна история.
— Разбира се — каза Елвира Генадиевна. — Нищо в тази история не е приятно. Но вие още не сте чули нейното продължение. Сергей Свиридов се оказа момче с характер и заведе дело срещу Иван Петрович. Можете ли да си представите как се разбесня Иван Петрович, когато разбра за това?
— Досещам се.
— След това между Сергей Свиридов и Кожухин започна истинска война. Свиридов си намери работа в друга фирма, но Иван Петрович се обади там и наговори за него всякакви небивалици. Сам разбирате, не биха могли да не повярват на Иван Петрович. Все пак беше председател на Съюза на инвеститорите в Русия.
— Представям си как са се учудили на факта, че такъв голям човек се е заел със съдбата на един прост охранител.
— Това не знам — каза Елвира Генадиевна. — Истината е, че Иван Петрович бе решил на всяка цена да унищожи младежа. Но веднъж… — Тя дръпна от цигарата си дълбоко и изпусна дим през потрепващите си ноздри. — Веднъж се случи нещо непредвидено. Тогава ние бяхме с Иван Петрович в моята вила. Той освободи охраната… И същата нощ… — Елвира Генадиевна нервно прекара ръка по лицето си. — През тази нощ Свиридов се промъкна при нас в спалнята. Когато се събудихме, той седеше на фотьойла и ни гледаше. В ръката си държеше пистолет. Беше ужасно.
Жената млъкна, съвземайки се, за да успее да продължи разказа. Турецки не я притесни. Най-сетне тя се овладя.
— Иван Петрович искаше да скочи от леглото, но младежът насочи пистолета си към него и нареди да не мърдаме. Тогава Иван Петрович го попита какво иска. И той отвърна… Той каза: „Уволнихте ме от работа, докато жена ми беше в родилния дом. Подло, но както и да е. Искам само едно — повече да не се месите в живота ми.“ В отговор Иван Петрович му закрещя, че Свиридов е убил сина му и ще отговаря за това. Но младежът поклати глава и каза, че не е убивал никого, а че ако Петя Кожухин е загинал — за това са виновни онези, който са го изпратили в оная кланица.
— Твърде сериозни думи — отбеляза Турецки.
Елвира Генадиевна поклати глава.
— Иван Петрович не го възприе така. Той каза, че ще направи всичко възможно да провали живота на Свиридов и неговата курвица, жена му. Не бих искала да описвам лицето на младежа, когато Иван Петрович изрече ония жестоки и несправедливи думи.
Елвира Генадиевна угаси в пепелника втората си цигара и въздъхна.
— Какво стана после? — попита Турецки.
— След това? След това младежът каза: „Ако още веднъж ми минете път, ще се върна и ще ви убия.“
— Така ли каза? — присви очи Турецки.
Елвира Генадиевна кимна.
— Да. Дума по дума. После хвърли пистолета върху масичката и се отправи към изхода. Иван Петрович беше бесен. Той скочи от леглото, взе пистолета на Свиридов и започна да стреля в гърба му.
— Да стреля? — изуми се Турецки.
— Да. Само че се оказа, че пистолетът не е истински. Беше просто модел, играчка. Могат да се намерят във всяка будка. Оня ден ние с Иван Петрович много се скарахме. Казах му, че ми е гадно да гледам как мачка момчето. Че това е жестоко и подло. Че Иван Петрович трябва да забрави за Свиридов, иначе… иначе аз повече никога няма да се виждам с него.