— И какво направи Иван Петрович?
— Взе си нещата и си тръгна. Оттогава повече не се срещахме.
Елвира Генадиевна отново с бързо нервно движение прокара длан по лицето си и се извърна към прозореца.
— Кога се случи това? — тихо попита Турецки.
— Преди три месеца.
— И оттогава нищо ли не сте чували за Свиридов?
Елвира Генадиевна поклати глава.
— Не. — Тя се обърна и погледна Турецки. — Иван Петрович не беше от ония, които се отказват от целите си. Винаги стигаше докрай.
— Значи мислите, че конфликтът между Кожухин и Свиридов е продължил и че в края на краищата Свиридов е изпълнил своето обещание?
— Не само че го мисля — тихо каза Елвира Генадиевна. — Напълно съм сигурна в това. Отначало не исках да казвам на никого. Разбирате ли, беше ми жал за момчето. Човек би могъл да го разбере. Отмъщението на Кожухин беше подло и почти непредизвикано от нещо конкретно. Той просто искаше да прехвърли върху някого натрупалото му се озлобление. Злоба срещу Бога, злоба срещу съдбата. И Свиридов му се оказа подръка. Не трябваше да притиска момчето в ъгъла, разбирате ли? На него не му оставаше нищо друго, освен да убие този, който го е обидил. Младежът нямаше друг изход.
— Изход винаги има — възрази Турецки. — Иначе хората щяха от сутрин до вечер да се гърмят по улиците.
Турецки приближи телефона до себе си.
— Знаете ли къде живее този Свиридов? — попита той.
Елвира Генадиевна поклати глава.
— Не. Никога не съм знаела.
— А къде работи сега?
— И това не знам. Не бяхме се виждали с Иван Петрович от три месеца. Оттогава изтече много вода. Но можете да се обадите в охранителната служба на Съюза на инвеститорите. Само че имам една молба към вас… Не казвайте на никого за това, което ви разказах.
— Елвира Генадиевна, извинете ме, но се страхувам, че е невъзможно. Работата е прекалено сериозна. Ако всичко е така, както казвате, ще се наложи да ви призовем като свидетел.
— Когато арестувате младежа — ще се явя. Но докато той е на свобода… — Елвира Генадиевна млъкна и тихо поклати глава.
— Добре — кимна Турецки, — докато Свиридов е на свобода, ще мълча. Но веднага щом го задържим, вие ще трябва да потвърдите показанията си. Става ли?
— Става.
Турецки вдигна телефона и набра номера на оперативниците.
Пътят до дома на Сергей Свиридов им отне около четиридесет минути. По време на цялото пътуване Турецки бе мълчалив. Настроението му беше отвратително. Първо, младежът наистина имаше всички причини да пречука скандалджията. Още повече като се вземеха предвид и разклатените му след Чечня нерви, бременната жена и проблемите с намиране на работа. „Не съм много сигурен как самият аз бих постъпил на негово място“ — мрачно си мислеше Турецки. Разбира се, всичко това не оправдаваше убиеца, но така или иначе бе неприятно. Александър Борисович винаги се отнасяше с голям пиетет към хората, воювали в горещите точки. Каквито и да бяха станали в следвоенния си живот, по време на службата си те бяха имали възможността да докажат предаността си към родината не на думи (както е прието при политиците и чиновниците от всички цветове и рангове), а на дело. И щом като са преминали през това изпитание с чест, това означава, че в душата им има нещо здраво и непобедимо; нещо, което превръща момчетата в истински мъже.
Второто… Странно, но Турецки беше донякъде разочарован. Разбира се, трябваше убиецът на Кожухин да бъде намерен и беше прекрасно, че това стана толкова лесно. Но ако този младеж наистина бе убил Кожухин, смъртта на бизнесмена изобщо не бе свързана с убийството на Плат и отвличането на Акишин. А това значително усложняваше задачата.
Скоро те наближиха къщата, в която живееше Свиридов.
Преди да влязат във входа, Турецки предупреди оперативниците:
— Момчета, първи влизам аз. Вие — след мен. Да не се предприемат активни действия без моя команда. Е, с бога напред.
Качиха се пеш до втория етаж и Александър Борисович натисна бутона на звънеца.
Вратата отвори младичка, миловидна жена по пеньоар и с малко бебе в ръцете.
— Здравейте — каза донякъде обърканият Турецки.
Жената учудено погледна Александър Борисович и попита с унило тих глас:
— Извинете, кого търсите?
— Мога ли да видя Сергей Свиридов? — отвърна Турецки.