Глава шеста
Игор Адамски
1.
Игор Адамски се отнасяше към собствената си сватба без никакъв трепет. „Какво представлява сватбата? — питаше той приятелите си със скептична усмивка. — Поредното къркане, нищо повече. А що се отнася до крясъците «горчиво» и целувките, ние с Надка и без това се целуваме по сто пъти дневно. Включително и когато сме седнали на масата. Единственото, което може да те зарадва, са подаръците. Заради тях поне всичко прилича на рожден ден!“
Той категорично отказа да облече смокинга, който родителите на Адамски бяха взели под наем. „И на какво ще приличам с това облекло? — възмущаваше се той, докато гледаше в огледалото. — На сврака? Или на келнер? Къде пише, че младоженецът трябва да прилича на сврака или на келнер?! След като Надка ще е облечена в бяло, и аз ще съм в бяло. С какво съм по-лош от нея?“
Като се ръководеше от гореизложените съображения, вместо традиционния за такива случаи смокинг Игор взе назаем от един приятел бяло сако. Вече имаше бели джинси и бели маратонки. Бялата бейзболна шапка си купи от съседния магазин. След като се облече с всичко това, Игор известно време разглежда белоснежната си фигура в огледалото, после извади от бюрото си един стар компактдиск и го бодна върху ревера на сакото — вместо карамфил.
Въпреки охкането и ахкането на родителите с това облекло Игор изглеждаше умопомрачително.
В обредния дом се наложи да чакат цял час. Игор напълно се отегчи. Той току излизаше с приятелите си навън да пушат и едновременно с това да му цапнат по една-две глътки бира, псуваше задухата, бюрократизма, тъпите традиции и дори младоженците, натъпкали се в обредния дом като „сельодка в буре“.
— По дяволите — оплакваше се Игор, за пореден път надигайки бутилката, която му връчваха милосърдни приятели. — Ако това наистина се възприема като най-радостният ден в живота на един мъж, то аз съм камила.
Един от приятелите на Игор, някой си Едик, присви малките си очички и хапливо отбеляза:
— А кой ти е казал, че най-щастливият ден в живота на един мъж е неговата сватба? Точно обратното! В този ден губиш свободата си и се сдобиваш със сума проблеми. Изфукал си се, облечен си целият в бяло. А знаеш ли какво означава белият цвят в традиционната европейска митология?
— Какво точно? — попита Игор, откъсвайки се от бутилката.
Едик студено се ухили и отвърна:
— Смърт.
— О, я стига! — намръщи се Игор. — И без тебе ми се драйфа.
— Не, Игор, Едик е прав — намеси се в разговора още един от приятелите — мрачният черновежд грузинец Вано. — Денят на сватбата отбелязва края на младостта ти.
— Как така младостта ми ще свърши? — усмихна се Игор. — Да не би още утре да ми побелее косата?
— Не бе, братче, с косата ти всичко ще е наред. Разбира се, ако под овчата кожа на женичката ти не се крие вълчица. Обаче всичко вътре в теб ще е вече сиво.
— Как така? — не разбра Адамски.
Вано лукаво се усмихна.
— Лесно е, Игор, всичко е много просто. Сам решавай: жените са като виното, нали? Докато си млад, ти опитваш всичко наред, без да имаш предпочитания. Но в края на краищата идва моментът, когато си казваш: „Край. Това е най-хубавото вино, което съм опитвал през живота си. И едва ли ще мога да го опитам отново.“ И започваш да пиеш единствено това вино, защото знаеш, че ще ти харесва. Не ти се ще да рискуваш напразно, а след като не искаш да рискуваш — вече си се превърнал в старец.
— Звучи ми прекалено сложно — недоволно отвърна Игор. — Я по-добре дай биричка.
Вано извади от опаковката бутилка „Будвайзер“ и я подаде на Адамски.
— Дръж, нещастнико. Може вече и да не ти се случи.
— Виж какво, стига си ми предричал — обиди се Игор. — Запомнете, пичове, след сватбата моят живот изобщо няма да се промени! Както и преди, ще се виждаме на по бира.
— Че ще се срещаме, е сигурно — съгласи се Едик. — Все пак ти си ни началник. Обаче вече няма да можем да те замъкнем на бирен купон във „Веселите раци“. Относно това Вано е прав. Игор, дано не си забравил, че утре трябва да се обадиш на един много важен клиент. Внимателно, шефе, да не вземеш да се успиш, увлечен от еротични забави, и заради твоя милост да се лишим от милионен договор!
Адамски снизходително се усмихна.
— Успокойте се, редник, аз никога не забравям бизнеса. Главното е да внимавате вашият генерал да се прибере вкъщи цял и непокътнат, а сделката няма да ви избяга.