— Какво пък… — Ина Макаровна погледна спящия си син и поклати глава. — Да се надяваме, че този нехранимайко не те е излъгал. Добре, Надюша, ти сама направи избора си. Сега ще носим този кръст заедно. Може пък да се окаже, че ще е по-лесно, отколкото да го мъкна сама.
Малко преди началото на церемонията разбутаха Адамски. Той беше сънлив, подпухнал и недоволен.
— Какво, по дяволите? — попита Адамски, разтривайки с юмруци зачервените си очи. — Време за работа ли е вече?
— По-зле — отговори му Надя. — Време е да се ожениш.
— Да се женя?
Надя кимна.
— Няма как. Сега ще ти нахлузят халка на ръката и тогава вече няма как да ми избягаш. Щастливец!
— Дори и ако си отрежа пръста? — шеговито попита Игор. — И тогава ли няма да мога да изчезна?
— Ако се наложи, аз сама ще ти го отрежа — отговори Надя и добави с мила усмивка: — Но само заедно с главата. А сега ставаш, хващаш ме под ръка и започваш да се усмихваш. Ще ни снимат!
2.
Преместиха се в ресторант „Узбекистан“, за да празнуват сватбата.
Игор Адамски изтрезня напълно, затова беше мрачен и неразговорлив. Душата на програмиста копнееше да се сдобие с нещо за пиене, но Надя изобщо не се интересуваше от това.
— Ако изпиеш дори една чашчица водка, още утре подавам молба за развод — заяви тя на съпруга си веднага щом потеглиха от обредния дом.
— Обаче все пак разполагам с цялата нощ — опита да се пошегува Игор, но суровият поглед на Надя го стресна. — Добре де — каза той. — Тъй да е. Днес може и да издържа. Но ако чуя подобни думи от тебе и утре — аз ще подам молба за развод, ясно ли ти е?
— Разбира се, миличък — Надя се наведе и нежно целуна съпруга си по бузата. — За мен главното е точно днес да си трезвеничък и добричък, докато имаме гости. А утре… утре ще се заема с превъзпитанието ти.
— Звучи заплашително — отбеляза Игор.
Надя се усмихна лъчезарно.
— Нима! Миличък, уверявам те, че няма да минат и два месеца, и ти ще си спомняш целия си досегашен живот като лош сън. Всичките тези кръчми, водка, неизброимите приятели, жените с леко поведение — само при мисълта за това ще се потърсваш и ще се кръстиш!
— Мечтателка — усмихна се Адамски. — Трябваше да пишеш приказки.
— Няма такава приказка, която една умна жена не би могла да превърне в реалност — парира го Надя. Тя погледна през прозореца и добави: — Наближаваме. Мили мой, вземи се в ръце. Остана още съвсем малко. Ще изтърпиш, нали?
И Игор търпеше. Търпеше, когато приятелите му пиеха за негово здраве, докато той пълнеше чашата си с плодов сок. Търпеше, когато Едик го нарече „трезвен язваджия“, а Вано го похвали, че пази силите си за предстоящата бурна нощ. Изтърпя дори тогава, когато един от гостите предложи да пият за „благотворното влияние, което Надя оказва върху нашия млад гуляйджия“. И във всекидневния живот Игор не можеше да търпи, когато го наричаха „гуляйджия“ — още по-отвратително бе да го чуе на собствената си сватба. Но изтрая и това.
— Виждаш ли, държа се — прошепна той в ухото на Надя. — Но…
— Какво „но“…? — намръщи се Надя.
— Разбираш ли, искам да държа реч в отговор на казаното и да вдигна тост за родителите! А да се пие за родителите ябълков сок — това би било подло и неетично.
Надя се замисли.
— Да, прав си — кимна тя най-сетне. — Така да бъде, разрешавам ти да пийнеш малко шампанско за родителите. Но само ми обещай, че днес повече няма да пиеш водка. Ще ми обещаеш ли?
Игор положи ръка върху гърдите си и тържествено произнесе:
— Кълна се! Нали знаеш, че не умея да лъжа.
Тостът, който произнесе Игор, бе кратък и изящен.
Той обгърна всички с радостен поглед и каза: „Благодаря на всички, които дойдоха да ме изпратят по последния ми път! И благодаря на родителите си, че не са ме удавили още в детството ми! Ура!“
Въпреки известната му мрачност тостът явно удовлетвори гостите. Зазвъняха чашите и Игор с удоволствие изля студеното шипящо шампанско в гърлото си. От очите му избиха сълзи, но той не спря, докато не го изпи докрай.
— Виждаш ли какво става? — ласкаво каза той на Надя. — Само заради тебе го предпочетох пред водката. Оценяваш ли го?
— И още как — кимна Надя. — А сега бъди мило момче. Аз трябва да отида до дамската стая.