— Няколко години.
— Много смешно — навъси се Надя. — Това ли е всичко, което можете да ми предложите?
— Нямам друго — кимна капитанът. — Макар че… ако искате да измъкнете мъжа си, намерете му добър адвокат.
3.
Хенрих Афанасиевич Розанов явно нямаше настроение. Върху бюрото пред него вдигаше пара чашка черно кафе. Обаче, преди да се заеме с кафето, той метна върху езика си две кафяви таблетки и ги преглътна с минерална вода направо от бутилката.
— Какво, Хенрих Афанасиевич, мигрената ли? — вежливо попита началника си адвокатът Юрий Гордеев.
— Абе магнитните бури, да пукнат дано — обясни Розанов. Той потри с пръсти челото си и леко се намръщи. — Какво стана, Юра, оправи ли се с това дело?
Гордеев кимна.
— Няма проблеми. Доста банална история. Игор Адамски е известен програмист. Ръководи фирма, която се занимава с програмно осигуряване и други такива. Като програмист Адамски, както се казва, е надарен от Бога. Но е и отявлен скандалджия. Вече на два пъти е предизвиквал побоища в кръчми. Първия път му се разминало — успял да си плати. Втория път са му дали условна. Но този път момчето е хлътнало сериозно. Освен повреда на имуществото той е осакатил двама души.
— Много ли?
— Как да ви кажа… Единият има силно сътресение на мозъка. Вторият почти е останал без ухо — докторите криво-ляво са го закърпили.
— Мдаа… — замислено промърмори Розанов. — Това момче животът на нищо не го е научил. Даже се е изхитрил да осере и собствената си сватба. Та както казваш, делото е банално. А какъв е нюансът, за който искаше да ми съобщиш?
— Адамски е доста разстроен — каза Гордеев. — С жена си са се подготвяли за сватбено пътешествие в Италия. Разбира се, сега ще трябва пътешествието да се отложи.
— Ама разбира се — усмихна се Хенрих Афанасиевич. — С няколко години. После?
Гордеев погледна шефа си със съчувствие и каза:
— След всичко това Адамски ми съобщи, че знае някаква важна държавна тайна. И е готов да я сподели с нас в замяна на оправдаване.
— Тайна? — Розанов се усмихна, но веднага изтри усмивката от лицето си и допря с дебели бели пръсти болезненото си чело. — П-по дяволите, дано се скапят тия магнитни бури! Както и твоят Адамски с неговите глупави тайни. — Хенрих Афанасиевич извади от джоба си кърпичка, намокри я с минерална вода и я опря до високото си чело. — Направо детска градина — измърмори той. — Ако ми бутнете сладолед, аз ще ви кажа кой краде нощем от конфитюра. Какво мислиш да правиш, Юра?
— Не знам — повдигна рамене Гордеев. — Може би момчето наистина има някаква важна информация. Все пак е програмист, а всеки добър програмист е потенциален хакер. Ще съобщя на Меркулов за молбата на Адамски и нека Главната прокуратура да си троши главата. Ако им се прииска Адамски да сподели с тях неговите „държавни тайни“ — ще помогнат на момчето, ако не поискат — тогава пак аз ще се блъскам.
— Защо не, обади му се. Само не забравяй, че Адамски, колкото и да е непрокопсаник, преди всичко е твой клиент. И едва след това е източник на информация за Главната прокуратура. Спазари се с Меркулов професионално.
Гордеев се усмихна.
— Хенрих Афанасиевич, имате ли някакви съмнения относно моя професионализъм?
— Не, Юра, не. Само че… По дяволите, вече и аспирина не ми помага.
— Опитахте ли с цитрамон?
— Всичко съм опитвал — страдалчески отговори Розанов. — Срещу магнитните бури химията е безсилна. Добре де, забрави. Обади се на Меркулов и уговори среща. След това ще ми разкажеш какво е станало.
Адамски бе порядъчно изнервен преди срещата си със заместник главния прокурор Константин Дмитриевич Меркулов. Започна да бомбардира адвоката Гордеев с глуповати въпроси.
— И какъв е този ваш Меркулов?
— Какво означава какъв е? — не разбра Гордеев.
— Добър ли е или лош?
Юрий Петрович се замисли. След това сви рамене.
— Повече добър, отколкото лош. Какво, да не би да ви е страх?
— Не знам как да го кажа… Просто досега не ми се е налагало да се срещам с главен прокурор.
— Меркулов не е главен прокурор — каза Гордеев. — Той е само заместник.
Адамски махна с ръка.
— А, все тая. Фукльо от правосъдието. Ако иска — ще те накаже, ако му се прище — ще те помилва. По-добре ми изяснете веднага ли трябва да му кажа цялата истина, или да пробутвам информацията дозирано?