Адамски млъкна, като че ли изплашен от собствените си думи. В окръглените му очи се четеше страх и неувереност.
— Ако сте дошли тук да си помълчите, ще ви е по-лесно да го правите в килията — студено и твърдо произнесе Меркулов.
— Да, да… — излезе от вцепенението си Адамски. — Продължавам. Работата е там, че… всъщност Плат владееше контролния пакет от акциите на „Информинвест“. Те планираха голяма сделка, свързана с програмно осигуряване. Доставката щеше да извърши фирмата „Dulle“, а аз… Не, по-добре ще е, ако опитам отдругаде. Същността е в това, че аз познавам независимия директор, който трябваше да одобри тази сделка. Нарича се Сергей Михайлович Акишин. Та този Акишин не харесваше това, че Херсонски (това е президентът на „Информинвест“) е избрал като системен интегратор фирмата „Устойчиви технологии“. Акишин искаше системният интегратор да бъде моята фирма — „Уралинтек“.
— Почакайте малко, нали вие току-що казахте, че в сделката участва фирмата „Dulle“ — напомни Меркулов.
— Разбира се — кимна Адамски. — Фирмата „Dulle“ доставя програмното осигуряване. А то се въвежда и управлява от фирма, която се нарича системен интегратор. Точно такъв интегратор трябваше да стане фирмата „Устойчиви технологии“. Вместо „Уралинтек“, която ръководя аз и за чието участие настояваше Акишин.
— Доколко всичко зависеше от мнението на Акишин? — попита Меркулов.
— Колко? Всъщност почти всичко зависеше от него! Доколкото знам, той искаше да се срещне с Плат и да обсъди с него моята кандидатура. Е, не чак толкова личността ми, а кандидатурата на моята фирма, ако позволите така да се изразя.
— И какво стана? Срещнаха ли се?
Адамски сви рамене.
— Не съм сигурен. Трябва да ви кажа, че в последно време бях доста зает с организацията на личния си живот, поради което за известно време отсъствах от процедурите. Но съм сигурен, че в същото време Акишин не е спрял да действа. Всъщност трябва ли да правим предположения? Обадете му се и ще разберете.
— Непременно ще му се обадим — каза Меркулов. — Но е по-добре първо да завършим нашия разговор. Общо взето, вие смятате, че Плат е бил съгласен с мнението на Акишин и е искал да покани вашата фирма за работа върху проекта?
Адамски енергично кимна с глава.
— Разбира се! Акишин познаваше добре фирмата ми. Той знаеше, че работим на най-високо ниво и имаме отлична репутация на пазара. Докато „Устойчиви технологии“, за чието участие настояваше упорито Херсонски, може само да ни диша ауспуха. А и въобще не е ясно откъде изпълзя!
— Според вас защо Плат бе убит?
— Плат бе собственик на блокиращия пакет акции на „Информинвест“. Ако Акишин бе успял да го уговори, сделката с „Dulle“ щеше да претърпи доста големи корекции. А това беше неизгодно за президента на „Информинвест“ Яков Наумович Херсонски.
— Намеквате, че Херсонски е уредил смъртта на Плат? — попита без уговорки Меркулов.
Очевидно такова рязко поставяне на въпроса принуди Адамски да се смути и да се усъмни в собствените си думи.
— Защо пък чак толкова категорично? — избъбри той. — Казах ви единствено онова, което знам. А относно изводите… Няма ли да е по-добре, ако се обадите на Сергей Михайлович Акишин? Той със сигурност ще знае за какво става дума. Не виждам защо да не ви разкаже. Разбирам, че не е правилно да ви обяснявам всичко около тази сделка, без да се посъветвам със Сергей Михайлович, но съм сигурен, че той ще ме разбере. Все пак истината е, че нямам друг изход, нали?
— Нямате — кимна Меркулов.
Онова, което му каза Адамски, го накара да се замисли. Безспорно информацията беше много интересна, но отделен въпрос бе доколко съответства на истината. Сутринта Меркулов се видя с Турецки, така че вече знаеше за сделката с фирмата „Dulle“, въпреки че ролята на Плат и Акишин в тази сделка не бе напълно изяснена. Ако Турецки не беше се увлякъл по версията със Свиридов (жалко за момчето), вероятно щеше вече да се е добрал до същината на делото. По-нататък. Нека допуснем, че всичко, което казва Адамски, е истина. Но тогава къде в тази мрачна равносметка е мястото на удавения Кожухин?
— Познавате ли Иван Петрович Кожухин? — попита Меркулов, пронизвайки програмиста със студен и подозрителен поглед.
Той отрицателно кимна.
— Не. Кой е тоя?
— Няма значение. Казахте ли всичко, което си спомняте?
— Общо взето — да.
— Общо взето или напълно?