— Всичко — кимна Адамски. — Сега ще ме освободите ли? Все пак това, което ви казах, е доста важно.
Меркулов погледна към Гордеев, той се намръщи и сви рамене.
— Константин Дмитриевич — примоли се Адамски, — само не ме вкарвайте в затвора! Кълна се, че вече нищо, никога и никъде няма да троша. А на местата за обществен отдих ще се държа по-тихо от водата и по-ниско от тревата. Много ви моля, пуснете ме. Вкъщи ме чака млада жена. Ние току-що се бяхме оженили.
— Самата истина — потвърди Гордеев. — Прибрали са го направо от сватбата. Момчето дори не е успяло да консумира първата си брачна нощ.
— Юнак! — ухили се Меркулов. — Не можа ли да потраеш до следващия ден?
— Как, след като шампанското ме тресна в главата! — разгорещи се Адамски. — Аз изобщо не го понасям. А те… Не спираха да ме наливат! Можех ли нещо да направя?
— Действително безизходна ситуация — иронично се съгласи Меркулов. — Както и да е. След като ви върнат, ще подпишете протокол за мярка за неотклонение и си отивате вкъщи. А в това време ние ще си помислим какво да правим с вас. Днес не излизайте от жилището си никъде. Вероятно следователят, който води делото на Плат, ще поиска да разговаря с вас.
— Слушам! — радостно възкликна Адамски. — Ни крачка извън къщи! Както днес, така и утре! А в службата ще си взема неплатени. С жената ще наваксаме пропуснатото.
Охраненото лице на програмиста се разля в усмивка. Той скочи от стола си и протегна ръка на Меркулов над бюрото му. Меркулов неохотно я стисна.
— Благодаря ви, Константин Дмитриевич! — пламенно изрече Адамски. — Честно казано, нямаше да издържа, ако бяхте ме оставили в следствения арест! Честна дума!
— Полека — пресече го Меркулов. — Протоколът все още не е подписан. Вървете си и чакайте. Аз ще се обадя на вашия следовател. Юра, бъди милостив, разкарай от главата ми този ненормалник — каза Меркулов на Гордеев.
— С удоволствие — съгласи се той.
Глава седма
Андрей Максимович
1.
Докато Турецки търсеше убиеца на Плат, момчетата от детективската агенция „Глория“ вече със сигурност знаеха, че Артур, братът на Вера, е участвал в нейното отвличане. За това им помогна един подслушан разговор с тайнствения Андрей. „Твоето не се губи — каза Андрей на Артур. — Всичко е наред, няма проблеми. Яде, пие, чете, работи. Между другото, става все по-красива. Другото ще ти го кажа, когато се видим.“
Този разговор се състоя същата сутрин и почти в същия момент, когато Игор Адамски, програмист и хулиган, бе вкаран в кабинета на Меркулов, за да го светне относно „важна държавна тайна“ в замяна на личната си свобода.
Артур Акишин и тайнственият непознат, наречен Андрей, се уговориха да се срещнат в кафе „Виктория“ точно в четири следобед. Петнадесет минути преди определеното време оперативниците на „Глория“ Филип Агеев и Сева Голованов влязоха в кафето и заеха масичката в ъгъла до прозореца. Оттам прекрасно се виждаше цялото помещение и част от улицата, която водеше до кафенето.
Безделното чакане беше доста скучно. Каквото можеха, колегите си го бяха казали по пътя дотук. Сега седяха одрямани на масичката, лениво пийваха биричка и разсеяно се оглеждаха.
— Добре бе, Головач, ами ако въобще не е ставало дума за Вера Акишина? Ние няма за какво друго да се хванем.
— Какво толкова? — сви рамене Сева Голованов. — Ако сега нямаме — утре ще се появи. И след като не са се появили други версии, това означава, че нашата е най-вярната. Тъй или иначе днес ще се изясни.
Филя погледна приятеля си и се усмихна.
— Ако изобщо нещо у теб ми харесва, колега, това е самоувереността ти и неизчерпаемият оптимизъм. Много ми е интересно за какъв дявол му е притрябвало да отвлича собствената си сестра? Дори не е поискал за нея пари от татенцето.
Сева отново невъзмутимо сви рамене.
— Може да не е имал кога да го направи — предположи той. — Кой да е знаел, че бащата ще го задигнат три дни след дъщерята?
— Смяташ, че Акишин и дъщеря му са похитени от различни хора?
Сева кимна.
— Точно така.
— И защо си толкова сигурен?
Сева се усмихна и рече:
— Интуиция!
Филя пийна от бирата, остави халбата върху масата, погледна през прозореца, след това отново се обърна към Голованов:
— Между другото, мога да ти кажа един виц по този повод. Имало едно време една бабичка. Тя била доста възрастна, малко повече от осемдесетте, но дотогава никога не се била разболявала и не била ходила на лекар. Но един път решила да отиде на медицински преглед…