— Защо? — попита Сева.
Филя помръдна рамо.
— Де да знам. Просто отишла.
— Може да е искала да си вземе шофьорска книжка — предположи Сева.
— Вероятно това е било — кимна Филя. — Общо взето, отишла тя да я прегледат, минала през всички лекари и накрая влязла в кабинета на гинеколога…
— Значи не е ставало дума за книжка — поклати глава Сева. — За книжка гинеколог не й трябва. Очевидно е искала да си извади карта за басейн.
— Може и да е било за басейн — съгласи се Филя. — Абе влязла тя в гинекологическия кабинет. А гинекологът — младо момче, горе-долу колкото нас…
— Че ти да не се имаш за млад? — ухили се Сева.
— Ако продължаваш да ме прекъсваш, повече нищо няма да ти кажа — с преувеличена строгост заяви Филя.
Сева покорно вдигна длани.
— Добре де, млъквам. Карай нататък, Никулин.
— Та така — продължи Филя. — Както се полага, гинекологът прегледал бабичката отвън и отвътре. Старицата, разбира се, доста се учудила, но не протестирала. Взела си заключението, сбогувала се и си тръгнала. След минута вратата на кабинета се отваря и бабичката наднича вътре. Гледа доктора, лукаво се усмихва и казва: „Абе, синко, майка ти знае ли какви ги вършиш тука?“
— Това ли беше? — попита Сева без дори сянка от усмивка.
— Ами това е — кимна Филя.
— И какво общо има с това отвличането на семейство Акишини?
— Как какво общо има? Да не би татенцето Акишин да знае с какво се занимава синчето му в свободното от работа и учене време?
— Аха, разбрах — усмихна се Сева. — Вярно, че анекдотчето си пасва с темата. Обаче не е в твоя стил.
— Точно си е в мой стил. Само че ти бавно схващаш. И два пъти да чуеш някой виц — няма гаранция, че ще си схванал нещо.
— Един на един — миролюбиво каза Сева и хвана халбата си.
— Ето го — каза Филя Агеев, кимвайки с брадичка към витрината. — Пристига!
Високо и слабичко блондинче наближи вратата на кафето с припряно забързана походка. Преди да влезе в кафето, набързо се огледа, проверявайки дали някой не го следи. И едва след това отвори вратата.
— Направо Щирлиц — усмихна се Филя. — Само дето му няма парашута.
Влизайки в кафето, блондинчето обгърна с поглед помещението, след това отиде до бара и каза нещо на бармана. Той кимна одобрително, напълни халба с бира и му я подаде. След като получи бирата си, светлокосият младеж се отправи към една от свободните масички и седна с лице към входа.
— Пичът обаче е умен — похвали го Сева. — Видя ли каква изгодна позиция зае? Хем контролира входа, хем лампата свети зад него. Докато събеседникът му ще се блещи в лампата, самият той ще може прекрасно да го разглежда.
До масата на Артур Акишин се приближи сервитьор и постави пред него чинийка със солени бисквити.
Артур очевидно нервничеше. Той се въртеше върху стола, поглеждайки ту към витрината, ту часовника си. Дори веднъж изтърва салфетката на пода, наведе се, за да я вдигне, и когато се изправи, болезнено чукна главата си в ръба на масата.
— Явно на момчето днес не му е ден — изкоментира Сева Голованов. — Трябва да си полекува нервите, да пийне топло млекце преди лягане.
— Абсолютно вярно — кимна Филя. — А още по-добре би било да се поразходи из природата и да се откаже от секса и филмите на ужаса.
— Това пък защо?
— За да се наспи като хората — обясни Филя.
— Да бе, разбрах — измърмори Сева. — Щом е така — може. Въпреки че би могло и да е по-малко радикално. Вместо филми на ужасите да си пуска приказки за Кошчей и Баба Яга, а наместо секс — да клякат три пъти на ден по петнадесет пъти. Подобрява кръвообращението.
Продължавайки по същия начин да се подиграват над нищо неподозиращото момче, колегите допиха бирата си и си поръчаха по още една халба.
Не след дълго до масичката, на която седеше Акишин, се приближи нисък як младеж с червена бейзболна шапка и рижава брадичка като четчица, увиснала под долната му устна.
Младежите се здрависаха. След това четкобрадият седна до масичката, взе халбата на Акишин и отпи здравата от нея. Артур не се възпротиви. Момъкът върна халбата на Акишин, извади от джоба си цигари и запали.