— Аха. Пълна тъпня. Имам чувството, че някой се будалка с нас.
— Вероятно ченгетата са навързали двете отвличания в общ възел.
— Толкова по-добре. Ще акцентират върху търсенето на татенцето — няма да им стигне живота да ни хванат следите. А дотогава Вера сама ще се появи. Маминката не се ли тревожи?
— Не се безпокой за нея. Имай ми доверие, аз ще я утеша.
— Да бе, знаем, че си известен утешител. Други новини?
— Не.
— Тогава свършваме. Трябва да поседя още два часа над програмата. Хайде!
— Ще се чуем!
Макс, брадат и рошав като пират, чукна с пръст по клавиатурата на компютъра.
— Как ви се струва звукът? — запита той колегите си.
— Много е чист — одобри Денис. — Направи ли цифровата разработка?
Макс кимна.
— За съжаление не успях да пробия телефона на този Грув. Очевидно апаратът е включен към специално блокиращо устройство. Между другото телефонът на Максимович също не е от елементарните — снабден е със защита, но с нея нямах особено големи проблеми. Стари пинизи.
— Много самоуверено момче — отбеляза Сева Голованов. — Даже не си дава зора да предположи, че някой може да подслушва разговорите му.
— Самоуверен поради безнаказаност — каза Грязнов. — Очевидно не му е за първа година да безобразничи.
— Карай, и без това скоро ще затворим това предприятие. Между другото, имаме ли някаква представа с какво точно се занимават там?
— Всички момчета са програмисти — каза Сева Голованов. И предположи: — По всяка вероятност машинации в интернет. Смъкват пари от активирани интернет карти или нещо подобно.
Грязнов недоверчиво поклати глава.
— За нещо такова не е нужен много ум, нали? И няма да се налага да отвличат Вера.
Сева кимна.
— Така е. Какво друго тогава?
— Струва ми се, че тези момчета разбиват бази данни и продават информацията на заинтересовани лица — обади се брадатият Макс. — В днешно време това е популярен бизнес.
Денис Грязнов разроши с ръка рижата си коса и замислено произнесе:
— Защо не, напълно е възможно. В тоя „бизнес“ се въртят доста пари. Наистина и рискът не е малък. Ченгетата може и да не ги хванат, но в замяна на това разсърдени бизнесмени може да ги накажат. Има ли някакви други предположения?
Макс сви рамене и каза:
— Общо взето, биха могли да влизат в банкови сметки… Но това е сложна и трудоемка работа. При това могат не само да отнесат кютек, но и задълго да влязат зад решетките.
Голованов се усмихна.
— Смяташ ли, че съвременната младеж може да се спре пред подобни дреболии? Те са слободии момчета. Мислят си, че целият свят около тях се състои от пълни идиоти и единствено те са вундеркинди и супермени.
— Така е — потвърди Филя. — Между другото, господа, надявам се, че всички сте обърнали внимание на това, че тая младеж няма никакво отношение към отвличането на възрастния Акишин.
— Не бих твърдял подобно нещо с пълна увереност — възрази Грязнов. — Напълно възможно е Максимович просто да води за носа този Грув. Или да не му съобщава всички детайли на замислената операция. Със сигурност се знае, че Вера Акишина е отвлечена от тези момчета и им е помагал Артур Акишин. Целта на отвличането също е повече или по-малко ясна: били са им нужни способностите на Вера като програмист.
— И ако се съди по това, което каза Грув, Вера се чувства напълно добре в тази компания — отбеляза Филя.
— Кой да знае, може пък и наистина сами да я освободят. А преди да я пуснат, ще я обработят да признае, че е напуснала дома си по своя воля.
— Струва ми се, че е време да приберем Максимович — каза твърдо Голованов. — Обикновено такива корави момчета като него пасуват пред лицето на истинската опасност. Залагам си главата: само малко да го натиснем, и ще си каже всичко.
— Подкрепям — съгласи се с колегата си Филя Агеев.
— А аз съм готов да се заема с Артур Акишин. Умея да разговарям с подобни типове.
5.
Андрей Максимович никога не беше се страхувал от някого. Още когато бе малък, неговият баща му внушаваше, че страхливият човек никога няма да постигне нещо в живота си. А Андрей вярваше на баща си. Не би могъл да не му вярва.
Андрей Игоревич Максимович „избичи“ шест години в някои не толкова далечни места за злоупотреби в тъкачната фабрика, на която бе директор. Можеше да му дадат и повече, но заедно с Андрей Игоревич в това доста тъмно и доста доходно дело беше замесено и синчето на един от високопоставените съветски чиновници. Името на синчето не попадна в протокола, а на Андрей Игоревич дадоха му минимална присъда. Смекчаващ фактор се оказа и нервната болест на съпругата на Максимович, на която постоянно трябваха вносни „скъпоструващи“ лекарства. Поне така бе записано в протокола.