— Не ми изглеждаш прегладнял — ухили се Денис. — Поне бузите ти са доста охранени и розови.
— Точно такива стават, когато човек започва да подпухва от глад — тъжно приключи Филя.
В момента, в който рошавата глава на Филя се провря през отворената врата и запита дали Денис Грязнов е седнал солидно на стола си, оперативниците на агенция „Глория“ Сева Голованов и Володя Демидов седяха в колата пред сивата къща на „Покровка“, зад една от чиито железни врати преди няколко минути бе изчезнал Андрей Максимович.
Навън беше влажно и ветровито. Ръсеше студен дъжд.
— Кой ще отиде? — попита Демидич, бегло поглеждайки към Сева Голованов.
Сева едва забележимо се усмихна.
— Разбрах — каза Демидич и въздъхна. — Вечно на мен се пада най-неприятната работа. Случайно да имаш чадър?
— Извинявай, приятелю, но нямам.
— Ясно — каза Демидич. — Е, аз тръгвам.
Той вдигна яката на сакото си и излезе от колата под дъжда.
Отиде до желязната врата на фирмата „Паскал-маркет“, хвана бравата и леко я раздвижи. Разбира се, вратата беше заключена. Тогава Демидич натисна черния бутон на звънеца. Почака малко и отново го натисна. Не отдели пръста си повече от десет секунди. И този път нямаше отговор. Демидов извади дъвката от устата си, надигна се на пръсти и я залепи върху обектива на видеокамерата.
След това се върна в колата.
— Заключено като танк — кратко съобщи на Голованов.
— Ясно — отвърна той. — Момчетата са се кодирали. Много ми е интересно как успяват да въртят търговия с компютри при такава дяволска конспирация?
— Изводът е един: те въобще не продават компютри — каза Демидич. — Струва ми се, че крият там момичето. — Демидич хвърли поглед към Голованов и шеговито попита: — Е, сега какво, командире, влизаме ли вътре заедно с вратата, или ще чакаме?
— Чакаме — каза Голованов. — Прозорците на фирмата гледат към вътрешния двор. Освен видеокамерата, която разкара, други няма. Иди до вратата. Ако до половин час Максимович не излезе, аз ще те сменя.
Демидич въздъхна, отново вдигна яката на сакото си и се отправи към желязната врата. В полумрака под ниската арка беше почти незабележим.
Към края на двадесетте минути вратата се открехна. Демидич хвана бравата и със сила я дръпна към себе си. Човекът, отворил вратата на фирмата, явно не се надяваше, че ще се натъкне на такава могъща сила, каквато притежаваше оперативникът Володя Демидов.
Не успя да пусне бравата и излетя навън като тапа от бутилка, след което се просна на асфалта. Беше Андрей Максимович.
— Здрасти! — каза му с усмивка Демидич. — Подхлъзна ли се?
3.
Когато Максимович надигна глава, за да види кой го обижда по такъв начин, той видя не един, а двама. Наблизо стоеше още някакъв, чието лице се стори на Андрей Максимович учудващо познато.
Човекът с познатото лице подаде ръка на Максимович. Обаче рижият предпочете сам да стане от асфалта.
— Какво, по дяволите, искате? — рязко попита той двамата непознати.
— Ние сме от милицията — сухо отвърна Голованов. — Търсим Андрей Андреевич Максимович. И ако не греша, това сте именно вие.
Максимович изглеждаше повече учуден, отколкото уплашен.
— От милицията? — попита той, недоверчиво оглеждайки Голованов и Демидов. — Повече ми приличате на бандити. Всъщност за какво става дума?
— За нещо жизненоважно — отговори Демидов. — При това не толкова за нас, отколкото за вас.
— Забавна история — замислено изрече Максимович, който вече бе успял да дойде на себе си. — А дали имате карти?
Голованов извади от джоба си една фалшива карта, разтвори я и я приближи към лицето на Максимович.
— Следовател… — прочете Максимович. Лицето му отново стана озадачено. — Е, щом е така, то… — После погледна изпод навъсените си вежди към Демидич и строго каза: — Може би все пак ще освободите вратата?
— С удоволствие — отговори Демидич, — но само когато и тримата се озовем зад нея. Много ми се ще да погледна вашата знаменита фирма отвътре.
— Разбира се, моля — каза Максимович и широко се усмихна, като оголи едрите си и жълтеникави зъби, каквито обикновено имат повечето рижи.
Оперативниците и Максимович влязоха вътре, след което Демидич пусна тежката желязна врата, която със сухо щракане хлопна зад гърба им.