— Аха. Пълня тъпня. Имам чувството, че някой се будалка с нас.
— Вероятно ченгетата са навързали и двете отвличания в общ възел.
— Толкова по-добре. Ще акцентират върху търсенето на татенцето — няма да им стигне животът да хванат следите ни. А дотогава Вера сама ще се появи. Маминката не се ли тревожи?
— Не се безпокой за нея. Имай ми доверие, аз ще я утеша.
Голованов спря записа. Погледна побледнелия Максимович и попита:
— Е, как е? Хареса ли ти? Имаме цяла колекция с такива записи. Мога да ти подаря няколко, ако искаш.
— Не разбирам за какво говорите — мрачно изсъска програмистът. — Нямам представа какво има на тази касета.
— Ясно — кимна Сева. — Сигурно и гласът не е твоят.
— Не е моят — каза Максимович.
— Така си и мислех. — Голованов върна диктофона на Демидич. — Виж какво, гълъбче, вземай чантичката с парите си и да тръгваме. Майорът ще остане при кашоните. Днес ще изпратим тук група експерти — те на бърза ръка ще се оправят с всичките тези говна.
— Къде отиваме? — изплашено попита Максимович.
— В затвора — студено и мрачно отговори Голованов. — Обещавам ти, че ще положа всички усилия той да стане твой дом. Ще си получиш максималното.
— Почакайте… — избъбри Максимович, едва сега осъзнавайки какви житейски прелести го очакват. — Почакайте… Дали не можем да решим този въпрос по друг начин?
Голованов учудено повдигна вежди:
— Например?
— Ами и аз не знам — сви рамене младежът. — Чувал съм, че чистосърдечното признание облекчава вината…
— Облекчава я — съгласи се Голованов, без да променя хладния си тон. — Но на нас не ни трябва твоето признание. Улики има колкото щеш. Достатъчни ще са, за да те тикнат за десет години без право на обжалване. Дигай гълъбите, да вървим.
— Не бързайте! Почакайте! — Максимович развълнувано скочи от стола, но Демидов постави върху рамото му тежката си длан и програмистът отново рухна върху стола. — Ама не може така! Нали ви казах всичко! И за Вера, и за Грув!
— Тъй де — кимна Голованов. — А след това си взе думите обратно. Не, приятелче, така няма да я бъде.
— Но аз съм съгласен! Ще ви кажа всичко!
— Ще го разказваш в затвора — каза Сева, усмихна се и добави: — Там си казват всичко.
— Господи! Но аз не искам! Разбирате ли, не искам в затвора! Майка ми е болна, без мен сигурно ще умре!
— Жалко — каза Голованов. — Жалко, че животът на една възрастна жена зависи от такъв негодник като теб. — Той изгледа наплашения програмист с тежкия си поглед и замислено потри брадичка с длан. След това едва забележимо се усмихна и попита: — Значи казваш, че не искаш да влезеш в затвора?
Максимович енергично завъртя глава. Вече не можеше да говори — задушаваха го сълзи.
Сева въздъхна.
— Нямам представа как мога да ти помогна, момче. Добре. Ще се опитаме да обясним всичко така — дошъл си сам в управлението и си направил чистосърдечно признание. Володя, сложи в диктофона друга касета. Сега това гълъбче ще ни попее. — Сева студено се втренчи в Максимович и заплашително добави: — И ако то издаде дори един фалшив звук, аз ще хвърля на майната си касетата с признанието, а след това ще го хвана за яката и ще го тикна в килията при най-злобните главорези. Те набързо ще му вкарат ум и разум.
Володя Демидов замени касетата на диктофона и я подаде на Сева.
— Седни зад бюрото — заповяда Сева на Максимович.
Програмистът се премести на бюрото. Оперативниците седнаха до него. Голованов сложи диктофона върху плота и попита:
— Готов ли си?
— Да — кимна Максимович.
— Тогава да започваме.
Той натисна бутона за запис. Касетата равномерно се завъртя в диктофона.
— Някъде преди около две години аз се запознах с брата на Вера Акишина — Артур Акишин. Той е много странен тип. От една страна, е смел и кадърен, от друга — пълен кретен. Често пробутваше всякакви дивашки идеи. Въпреки че между тях имаше и някои напълно разумни. Първо ни предложи да организираме пирамида в интернет. Двамата с Грув не приехме сериозно тази идея, но Артур успя да ни убеди, че това ще носи сериозни приходи и е практически безопасно…
Голованов слушаше Максимович внимателно, хвърляйки от време на време погледи към диктофона, за да е сигурен, че касетата се върти.
Максимович се усмихна.