— Добре — каза Вера и затвори.
Пред входа наистина бе спряла бяла мазда. Шофьорът пушеше — Вера забеляза яркочервеното въгленче. Тя отиде до колата и каза:
— Аз съм Вера Акишина. Мене ли чакате?
— Да — отговори от полумрака на купето непознат глас. — Влезте в колата.
Вера заобиколи колата, отвори вратата и седна до шофьора. Той беше слаб и намръщен. Вера никога досега не беше го виждала.
— Стас ми каза, че сте го отвлекли — каза Вера.
Непознатият кимна.
— Да. Ако искате да сте му от полза, трябва да тръгнете с мен.
— Къде? — попита Вера.
— Там, където ви откарам — присмехулно отвърна слабият. — Съгласна ли сте?
— Стас ми каза, че ще трябва да върша нещо.
— Точно така — кимна слабият. — За вас това ще е нещо незначително. Но ще е много полезно за Стас.
Вера се замисли.
— Родителите ми ще ме търсят — каза тя. — Мога ли да им се обадя?
Непознатият поклати глава.
— Не. Нека ви търсят.
— Тогава да тръгваме — каза Вера.
Непознатият хвърли цигарата си през прозореца и запали колата.
Пътуваха дълго, много дълго. Слабият непознат й обясни, че излизат от града и освен това ще пътуват още доста. След което Вера задряма.
Най-сетне пристигнаха. Жилището, в което на Вера й предстоеше да живее и работи, беше почти немебелирано, но затова пък отрупано с техника.
— Какво трябва да правя? — попита Вера слабия.
— Същото, което правя аз. Ще произвеждаме фалшиви карти „Vysa“, „Master Card“ и „American Express“. Няма да работиш сама. Наричат ме Грув. Колегата ми, когото ще видиш днес, се казва Андрей. Ако работиш добре, то след две седмици ще се прибереш вкъщи заедно с гаджето си. При това ще ти дам пари. Много пари.
— Това е добре — каза Вера. — Но родителите ми ще се тревожат.
Грув се усмихна и махна с ръка.
— Не се безпокой за родителите си. Ние си имаме един юнак тук, ще успокои когото поискаш.
Вера не схвана за какъв „юнак“ става дума, но се успокои. След като Грув твърди, че всичко ще е наред, значи така и ще бъде.
Грув стана от бюрото и се приближи до креслото, в което седеше Вера. Той клекна пред нея, протегна ръка и нежно я погали с длан по бузата.
— Нали знаеш колко си красива? — попита Грув.
Вера се почувства неуютно, тя позволяваше само на един човек да я милва по бузата — на Стас Тоцки. Нямаше представа какво трябва да прави в такава ситуация. Ако отблъсне Грув, той може да се обиди и да си го изкара на Стас.
— Ти си красива — каза Грув, оценявайки мълчанието й като съгласие.
— Знам — отговори Вера, отдръпвайки се от слабата ръка на Грув. Тя смръщи вежди и строго допълни: — Струва ми се, беше казал, че ви трябвам за работа.
— Точно така — кимна Грув. — Но все пак не може през цялото време да се работи. Понякога човек трябва да се отпусне.
Вера замълча — не знаеше какво трябва да му отговори.
— Добре, извинявай. — Грув стана и отново отиде зад бюрото си. — Освен ако ти самата не искаш да се поразходиш някъде — на бар или дискотека. Ще съм на твоите услуги. Окей?
— Ще го имам предвид — отвърна Вера. Тя огледа стаята, отдели повече време на апаратурата и каза: — Железарията ви е доста добра.
— Да, бива я — съгласи се Грув. — Искаш ли веднага да я опитаме?
— Да.
— Тогава сядай пред който и да е комп и действай. Ще ти обясня основното, останалото ще налучкаш сама.
Още същата вечер Вера се зае с работата.
7.
— И момичето започна да работи за вас — констатира Голованов.
— Да. Какво друго й оставаше? — Андрей Максимович извади от джоба цигарите си. — Нали няма да имате нищо против, ако малко ви одимя?
Демидич се намръщи.
— Докато разказвахте, изпушихте четири цигари. Скоро ще ви хване рак.
— Това си е моя работа, нали? — с насмешка парира Максимович.
Той запали петата си цигара, пусна облаче дим настрани и погледна Сева Голованов.
— След идването на Вера техническото ниво на фалшификатите и организацията на „бизнеса“ се вдигнаха на много високо ниво. Ако не бяхте ни открили, можеше да станем милионери. Между другото, как ме намерихте? Имам предвид дали някой не ви е насочил?