— Не, не съм гладен.
— Твоя работа, щом си сам на себе си враг, малък Буратино.
Филя взе чантата, измъкна се от колата и с бавна походка се отправи към ресторанта. След две минути той вече седеше на масата в непосредствена близост с Татяна Олеговна и нейния чевръст спътник.
Филя повика сервитьора и когато той се приближи, започна да му поръчва храна и напитки, предизвикателно поглеждайки към витрината. Сервитьорът кимна, записа всичко в малко бележниче и замина. Филя извади от чантата си вестник и се направи, че се е задълбочил в четене.
Така минаха още пет минути. Сервитьорът донесе на Филя вино. Филя наля в чашата си, опита, кимна одобрително и отново се задълбочи във вестника си.
Постепенно Татяна Олеговна и нейният придружител престанаха да обръщат внимание на новия си съсед и отново се разговориха.
— Отпуснаха се птиченцата — удовлетворено прошепна Денис, разглеждайки двойката във визьора на фотоапарата. — Отлично.
Филя Агеев за трети път препрочиташе статията с интригуващото заглавие „Нужен ли ни е американски бекон?“. Двойката, която седеше на две крачки от него, разговаряше тихо, но тренираният слух на Филя отделяше отделни думи и фрази от този тих (при това приглушен и от музикалния фон) бъбреж.
— Яша, аз се безпокоя — каза Татяна Олеговна.
— Въобще не си струва — отговори придружителят й.
Филя хвърли поглед встрани и видя как мъжът постави дланта си върху ръката на Акишина.
Жената заговори по-тихо:
— Струва ми се… досещам се… отвлякъл е Сергей… — дочу Филя.
Мъжът също отвърна тихо:
— Нали знаеш, че аз… особен контрол… Бъди спокойна, те не се досещат за нищо.
— Да, но аз… за неговото здраве.
— Мила, повярвай ми, всичките ти опасения са напразни. Всичко ще е наред. Наистина. Нека пием за нашето щастливо бъдеще!
Мъжът наля шампанско в чашите. Вдигнаха ги.
— Бих искал винаги да си щастлива! — каза мъжът. — И твоите прекрасни сини очички никога да не познаят сълзите!
Татяна Олеговна въздъхна и тъжно се усмихна. Те се чукнаха и отпиха.
Татяна Олеговна лапна маслинка и попита:
— Как е жена ти? Не е ли по-добре?
Мъжът поклати глава.
— Като че ли не — всичко е както преди. Вече почти не става. И въобще не говори. Само плаче…
— Каква мъка — въздъхна Татяна Олеговна. — Спомням си каква жена беше преди инсулта. Истинска кралица! По онова време ти дори нямаше и да ме погледнеш.
Мъжът се намръщи.
— Престани, Таня — сухо каза той. — Нали знаеш, че не обичам да обсъждам тази тема.
— Да, извинявай. Бях забравила. — Татяна Олеговна отпи от шампанското, погледна към мъжа над чашата си и каза: — Яша, чух, че при теб е идвал следовател. Да не е заради Плат?
— Да, мъничката ми — кимна мъжът. — С това дело се занимава следователят Турецки. Спомняш ли си, бях ти говорил за него.
— Умен ли е?
— Мм… Не знам, душичке. Направих някои справки. Казват, че е дяволски проницателен тип. Но какъв е всъщност, едва ли аз ще съдя. Най-неприятното е, че същият този Турецки е склонен да свърже двете дела.
Татяна Олеговна остави чашата си и внимателно погледна мъжа.
— Но тебе нищо не те заплашва, нали? — развълнувано попита тя.
Мъжът криво се усмихна и поклати глава.
— Златна моя, ти си прекалено впечатлителна. Нали знаеш, че само виновният може да се страхува. А аз нямам никакво чувство за вина. — Подвижното нервно лице на мъжа се изглади, дебелите му устни се разтегнаха в усмивка. — Искам да ти кажа нещо, мила. Днес си особено привлекателна! Желая те!
Татяна Олеговна се усмихна лъчезарно.
— Аз също те искам. Къде отиваме? — попита тя с дълбок, леко хрипкав глас.
— Може и при мен, във вилата. Но по-добре и по-удобно ще ни е в хотела. Запазили са ми прекрасна стая.
Само след един час сътрудниците на агенция „Глория“ вече знаеха, че мъжът, с когото се е видяла Татяна Олеговна Акишина, се нарича Яков Наумович Херсонски. И че той ръководи компанията „Информинвест“, чийто главен акционер бе неотдавна загиналият американски милиардер Лайъм Плат.
Същата вечер Денис Грязнов се обади на Турецки и му разказа за Херсонски и Акишина, предавайки му разговора така, както бе го запомнил (и дори записал) неговият Филя Агеев.