Мистър Плат се върна в хотела уморен, но щастлив.
Покрай филантропичните си мисии мистър Плат искаше да уреди и нещата около своя фонд в Русия. До него бяха стигнали слухове (подкрепени от крещящи факти), че фондът, основан за финансиране на проекти на руски учени, кротко се разграбва от руските му ръководители.
Мистър Плат не би могъл да допусне това.
Въпреки всичките си положителни качества той беше решителен, а понякога и безжалостен управител. До неотдавна всички световни вестници се скъсваха да пишат за това, че Плат е поел отговорността за падането на американския долар. А преди два месеца в интервю пред една от телевизиите Плат заяви, че вече играе за понижаването на руската рубла.
Той отдавна имаше световната слава, че е „грабителят на национални банки“. Такава известност му донесе атаката срещу английската лира, която той предприе преди десет години. Тази атака бе дотолкова успешна, че Великобритания бе принудена да напусне европейската валутна система. Господин Плат се сдоби с милиардни приходи и заповед за арест на територията на Великобритания. Тогава той избра „късата доларова позиция“, тоест реши да продава американска валута, купувайки не само евро, но също така канадски, новозеландски и австралийски долари, както и злато.
Обаче славата на филантроп изместваше всеки от финансовите подвизи на мистър Плат и той изпитваше скрито удовлетворение от това.
Лайъм Плат се настани в един от най-добрите московски хотели. Прозорците на хотела гледаха към Москва-река. Плат обичаше реките. Той често цитираше на руски стиховете на един руски поет, лауреат на Нобелова премия. А стиховете бяха следните:
Какво обичаш повече от всичко на света? Улиците и реките — най-дългото през нашия живот. При това мистър Плат замислено се усмихваше и тъжно въздишаше, показвайки, че тези редове са свързани с извънредно топли интимни спомени.
След банкета мистър Плат прекара нощта много приятно. Той взе гореща вана, след това се разходи гол из апартамента (наричаше това „да вкусиш въздуха“), след това известно време медитира, седейки върху леглото в поза „лотос“, после си легна и спа до сутринта със здравия сън на младенец — без пробуждане и сънища.
Утрото започна с многобройни обаждания по телефона, които секретарят на мистър Плат бе подбрал. Секретарят имаше строго нареждане — да пренасочва към шефа само важните обаждания. Но почти всички те бяха свързани с бизнес или изкуство и така или иначе бяха извънредно важни за мистър Плат.
Плат бе особено заинтересован от едно от обажданията. Беше някой си Акишин. Бил директор в холдинга „Информинвест“. Блокиращият пакет акции на холдинга принадлежеше на мистър Плат. Акишин говореше трескаво и непоследователно, но мистър Плат разбра две важни неща: в холдинга се извършват някакви безобразия, поради които той, мистър Плат, би могъл да изгуби доста пари.
— Окей — каза мистър Плат. — Разбрах ви. Можем да се видим още днес, някъде към… — Плат прехвърли наум предстоящите си ангажименти и завърши: — В единадесет. При мен, в хотела. Ще ви бъде ли удобно?
— Напълно — отговори Акишин.
— Единственото, за което ви моля, е да не закъснявате — предупреди го Плат. — Днес имам да върша много неща.
Акишин се зарече да не закъснява и мистър Плат затвори телефона.
2.
Следващите няколко часа бяха заети с делови преговори, откриване на изложби и разни други приятни и недотам приятни неща.
При пътуванията по офиси и изложбени зали мистър Плат бе съпровождан от преводача си Никита. Познаваха се още от предишното му идване в Москва. Мистър Плат харесваше този неразговорлив, непрекъснато съсредоточен в мислите си човек. Всички преводи на Никита бяха лаконични и педантично точни. Никога не си позволяваше да импровизира и лесно запомняше цели откъси от това, което казваше Плат, след което ги превеждаше дума по дума.
След поредното посещение те останаха в колата и пиеха кока-кола, която мистър Плат обичаше много. (Той имаше предубеждение относно кафето, като в същото вре ме мистър Плат бе сигурен, че кока-колата оказва върху организма същото ободряващо въздействие като кафето, но с по-малко негативни последствия за сърдечния мускул.)
— Ник, гледам ви и си мисля — проговори мистър Плат, хвърляйки по някой поглед към преводача си. — Все пак вие сте щастлив човек! Нямате някакви особени грижи. Или казано по-точно — всичките ви грижи и проблеми са прости и разбираеми, те… как бих могъл да го кажа по-добре… те имат естествен произход. За разлика от моите проблеми, които аз си създавам сам, преследвайки печалби, които изобщо не ми трябват.