— Струва ми се, че донякъде опростявате всичко — възрази Никита. — Това, че печеля по-малко пари от вас, не означава, че живея безоблачен живот. По-скоро обратното. Винаги съм мислил, че човек се нуждае от пари, за да избегне проблемите. В този смисъл богатите хора са най-щастливите на този свят. Там, където аз трябва да пробивам стена с главата си, вие просто си купувате танк и той го прави вместо вас. Казвам го образно — обясни Никита.
Мистър Плат леко се усмихна.
— Освен другото вие сте и философ, Ник! И въпреки това, независимо от огромната разлика ние с вас имаме почти еднакви житейски възгледи. Какво означава това? Означава, че човекът си е винаги човек. А дали има повече или по-малко пари — по принцип това няма значение. Всички се блъскаме, за да оцелеем.
„Ще ми се да те видя как ще блъскаш с моята заплата“ — без никаква злоба си помисли Никита, но премълча. В неговите очи мистър Плат бе детенце — пораснало и глезено. А какво можеш да обясниш на едно дете?
Мистър Плат се върна късно в хотела. Какво да се прави — задръстванията в Москва бяха жестоки.
Забеляза посетителите веднага щом влезе във фоайето. Те също веднага го видяха. Станаха от фотьойлите и се отправиха към него. Единият от тях бе среден на ръст и доста пълен. Ако се съдеше по това, че вървеше малко по-напред от придружителя си, очевидно това беше Акишин. Външността му бе доста неприятна — рядка светла коса, старателно вчесана на път; светлосини, почти безцветни очи. На всичко отгоре устата на Акишин бе малка като дупенце и някак мокра, като че ли собственикът на тази уста беше изял нещо мазно и бе забравил да използва салфетката.
Спътникът на Акишин изглеждаше съвършено различен. Беше тъмнокос и къдрав като италианец. А в погледа му имаше нещо злъчно и непристъпно като на всеки от злите чиновници-мизантропи, които за нещастие на околните са облагодетелствани с прекалено голяма власт.
— Извинете за закъснението — каза Плат с виновна усмивка, стискайки ръцете на посетителите. — Бързах, доколкото бе възможно. Вие ли сте господин Акишин? — попита той светлокосия.
— Да — потвърди той. — Сергей Михайлович Акишин. А това е Иван Петрович Кожухин. Председател на Съюза на инвеститорите в Русия.
— О! — усмихна се Плат. — Много се радвам да се запозная с вас, господин Кожухин. — Плат премести погледа си върху кожената чанта, която носеше Акишин, и добави: — Виждам, че не сте дошли при мен с празни ръце?
— Да, мистър Плат. Тук е цялата необходима документация.
— Тогава, ако нямате нищо против, господа, нека се качим в моя апартамент. Там никой няма да пречи на разговора ни.
Те влязоха в асансьора и потеглиха нагоре.
Разговорът между Плат и руските бизнесмени продължи около два часа. За това време бизнесмените успяха да изпият литър портокалов сок. А към края на разговора, възбудени и развълнувани, си позволиха по чашчица коняк. Тогава мистър Плат вдигна тост:
— Господа, радвам се, че се срещнах с вас. Нашият разговор промени възгледите ми за руския бизнес. Отсега нататък ще бъда по-взискателен и предпазлив. В отворено писмо до главния мениджър аз ще го поканя да проведе извънредно заседание на директорския борд и на това заседание… — тук мистър Плат вдигна чашката си — на това заседание ще изясним кой е ху, както бе казал някога вашият велик президент Горбачов. Предлагам да пием за това!
Акишин и Кожухин не се възпротивиха и пъргаво надигнаха чашите си.
Те си тръгнаха от хотела зарадвани и почти щастливи. Иван Петрович Кожухин дори не би могъл да предположи, че само след няколко дни ще плува в Истринския язовир с разбита глава. А ако в този слънчев ден някой би казал на световноизвестния финансист, милиардер и филантроп, че ще се отправи на оня свят, отровен от своята любима пъстърва със стафиди, той щеше да се изсмее в лицето на подобен глупак.
Разговорът със скандалджията, а по съвместителство — ръководител на фирмата „Уралинтек“, Игор Адамски, който бе арестуван за сбиване на собствената си сватба, потвърди подозренията на Александър Борисович Турецки.
Той и преди интуитивно усещаше, че убийството на милиардера Плат, удавянето на председателя на Съюза на инвеститорите Кожухин и отвличането на „независимия“ директор Акишин са здраво свързани помежду си. Но нямаше никакви доказателства.