Това, което разказа Адамски, ясно очертаваше конфликта между „независимия“ Акишин и ръководството на холдинга „Информинвест“. Акишин ратуваше „Информинвест“ да избере в качеството на системен интегратор не фирмата „Устойчиви технологии“, оглавявана от някой си Сергей Александрович Галин, а „Уралинтек“, на Игор Адамски, в която самият Акишин участваше като консултант.
Александър Борисович нямаше никакво основание да не вярва на Игор Адамски.
Оказа се, че Яков Наумович Херсонски, ръководител на холдинга „Информинвест“, е извън града и Турецки, за да не губи напразно времето си, сам се обади на заместник-председателя на Съюза на инвеститорите и си уговори среща с него.
Заместникът на Кожухин Дмитрий Лвович Дмитриев правеше впечатление на тих и интелигентен човек. Строг делови костюм, очила с дебели лещи, ситни бръчици по бледото лице. При това говореше с тих глас, почти лишен от интонация.
Той настани Турецки на фотьойла, извика по интеркома някаква Яна и поръча две чаши от „фирменото“ кафе. Турецки още не бе успял да обясни на Дмитрий Лвович причините за своето посещение, когато вратата на кабинета се отвори и в стаята влезе красиво момиче. Тя остави на масичката поднос с две чаши черно кафе. Подари на Турецки дежурна усмивка и излезе.
— Би трябвало да ви хареса — каза Дмитриев, премествайки една от чашите по-близо до Турецки. — Разбрах, че вие водите делото на Иван Петрович Кожухин, лека му пръст. Бих се радвал да ви помогна, но доста малко знам относно всичко това.
— Какво значи „всичко това“? — попита Турецки, опитвайки кафето си.
— Имам предвид нещата, с които се занимаваше Иван Петрович — спокойно отговори Дмитриев.
Турецки се усмихна.
— Това е забавно. Не сте ли вие неговата дясна ръка?
— Аз съм само заместник — отговори Дмитриев, като му върна усмивката.
Турецки отпи от кафето си и кимна.
— Кафето наистина е великолепно. Кажете ми, Дмитрий Лвович, не се ли страхувате от нещо?
— Да се страхувам? — Дмитриев леко сви рамене. — Никак. От какво би трябвало да се страхувам?
— Какво ли не… Между другото, не сте ли рибар?
— Рибар? — Дмитриев повдигна вежди, но след това схвана същността на въпроса и се усмихна. — А, разбрах какво имате предвид. Не. За разлика от Иван Петрович аз съм ловец. И се осмелявам да ви уверя, че стрелям доста добре.
— Тогава би трябвало да се чувствате в пълна безопасност — каза Турецки.
— Точно така се чувствам — съгласи се Дмитриев.
Турецки остави чашата си с кафе на масичката, внимателно погледна Дмитриев и каза необичайно твърдо:
— Тогава за какъв дявол се опитвате да ме будалкате? За да дойда при вас, отложих куп спешни неща, но не съм се разкарвал, за да слушам дежурни фрази. Дойдох да разбера истината. Нали добре ме чувате — истината! И вие ще ми я кажете. Или тук, или в прокуратурата. — Турецки се надигна от фотьойла. — Още утре ще получите призовка — студено каза той на Дмитриев. — И да не ви дава господ да я игнорирате. Тогава лично ще се заема с вас.
— Това заплаха ли е? — учуди се Дмитриев.
Турецки врътна глава.
— Не е, гражданино Дмитриев. Аз не съм мафията, за да ви заплашвам. Това е предупреждение. Както ви е известно, прокуратурата е наказателен орган. Така че като ви предупреждавам за възможните наказателни мерки, аз не превишавам правата си.
Турецки се обърна, за да си тръгне.
— Почакайте — каза Дмитриевич. — Не бързайте, не се горещете. Вие дори не опитахте кафето. Нашата Яна прави прекрасно кафе.
— Вие да не би да сте отворили тук кафене? — сухо попита Турецки.
— Не, но… — Гласът на Дмитриев стана по-мек, дори умолителен. — Останете, Александър Борисович. Моля ви, седнете. Нека продължим разговора.
Турецки сви рамене и седна на фотьойла.
— Разбирам, че делото, което водите, не е от най-простите — продължи Дмитриев с елеен глас. — Но разберете и мен. Аз съм само…
— Заместник — довърши вместо него Турецки. — Това вече го чух.
— Е, да — разсеяно кимна Дмитриев. — А вие какво очаквахте да чуете? Дали някой е заплашвал Кожухин? Не знам. Дали той е заплашвал някого? Нямам представа.
— Искам да ми разкажете за голямата сделка на холдинга „Информинвест“ — каза Турецки.