Докато чакаха пиците си, се разговориха. Стана ясно, че Леонид е бизнесмен, собственик на верига от магазини, продаващи компактдискове, аудио- и видеокасети. Външният му вид съответстваше: хубав скъп костюм, копринена риза, идеална прическа, поддържани нокти. Лицето на Леонид бе мургаво и слабо. Черните му вежди бяха леко повдигнати. Няма какво да се каже, този тролейбусен сваляч бе действително красив.
— Бизнесмен значи? — каза Ирина, поглеждайки недоверчиво своя нов познат. — А предпочитате да пътувате с тролейбус?
Леонид сви рамене.
— Общественият транспорт ми допада — спокойно каза той. — Но този път попаднах случайно в тролейбуса. Виждате ли, Ирина, повреди ми се колата. Повиках пътна помощ, но тези кретени заявиха, че колата има нужда от основен ремонт.
— Бихте могли да хванете такси — отбеляза Турецка.
— Можех — кимна Леонид. — Но не поисках. От сто години не бях се качвал в тролейбус, реших да си припомня усещането. Знаете ли, Ирина, преди десет-петнадесет години тролейбусът беше най-доброто място да завържеш романтично запознанство.
Ирина прихна.
— „Романтични запознанства“ — насмешливо повтори тя. — Да бяхте го казали по-просто: натискали сте момичетата в тролеите.
— Случвало се е — усмихна се той. — В ония времена красивите момичета все още не бяха достъпни за простосмъртните. — Той покри ръката й с дланта си. — Радвам се, че и в наше време се случват приятни сюрпризи.
— Какво намеквате? — с престорена строгост каза Ирина. — Искате да кажете, че съм твърде достъпна?
Игор поклати глава.
— Не. Искам да кажа, че сте твърде красива.
Ирина измъкна ръката си.
— Ясно — каза тя. — Решили сте да си припомните миналото?
— Аха. И както виждате — ненапразно. Между другото, а защо вие не сте с кола? Съпругът още ли не ви е купил?
Ирина поклати отрицателно глава.
— Имам кола, но не обичам да се разкарвам из града в пиковите часове. Ненавиждам задръстванията и когато имам възможност да пътувам с метро или тролей, не ме е гнус.
— Това е подход, който издава умен човек, лишен от предразсъдъци — констатира Леонид.
Дойде сервитьорката и сложи върху масата бутилка вино и две чаши. Отвори виното и наля по малко в чашите.
— Храната ще е готова след десетина минути — съобщи тя с извиняваща се усмивка.
— Няма страшно, не бързаме за никъде — успокои я Леонид. — Та — продължи той разговора, след като сервитьорката си отиде — вие какво работите?
— Педагог съм — каза Турецка.
— О! Най-необходимата професия на земята!
— Зависи според кого — каза Ирина и поясни: — Уча децата на музика.
— Много благородно от ваша страна — каза той. — А мъжът ви? С какво се занимава този щастливец?
— Той… — Турецка се обърка. — Той работи в сферата на услугите.
— Така ли?
— Да. Ликвидира… мръсотията.
— Да не е химическо чистене? — уточни Леонид.
— Нещо такова — с усмивка отвърна Турецка.
— Сигурно е голям чистник и педант — предположи Леонид.
— Има нещо такова — отново се съгласи Ирина.
Той вдигна чашата си и каза:
— Ирочка… — Ирина неприятно бе потисната от тази малка фамилиарност. — Да пием за запознанството ни. Каквото и да казвате, но ни събра съдбата. Ако по улиците нямаше толкова много задръствания, ако колата ми не се бе повредила, то ние с вас нямаше да се срещнем.
Турецка също вдигна чашата си. Те се чукнаха и отпиха.
— А как прекарвате свободното си време? — попита Леонид.
Турецка присви очи.
— Това да не би да е разпит?
— Отгатнахте. Как иначе бих могъл да разбера вашите увлечения и вкусове?
— А защо трябва да знаете моите увлечения и вкусове?
— Как защо? — учуди се той. — Ако обичате опера, ще ви поканя в Болшой театър. Там днес дават Стравински.
— Стравински може и да дават, но се страхувам, че на нас никой няма да ни даде билети — въздъхна Ирина. — Освен може би за места до оркестрината, където, освен краката на артистите нищо друго не можеш да видиш.
Без да казва нито дума, Леонид измъкна от джоба си мобилен телефон и набра номер. Сложи апарата до ухото си.
— Ало, Витя?… Здравей, скъпи. Аз съм Льоня Арсениев… И тебе също. Слушай, трябват ми два билета за днешния спектакъл… Не… Не… Да, много… Напълно… Благодаря ти, скъпи, няма да бъдеш забравен. Всичко добро.