— И какво от това? Вижте, Александър Борисович, нека допуснем, че искате да подарите на жена си за рождения й ден някакъв портрет. Харесали сте си двама художници. Единият се нарича Иля Глазунов, а другият — Вася Пупкин. Кого ще предпочетете?
— Онзи, който рисува по-добре.
— Точно така! — кимна Кретинин. — Очевидно по-добре рисува този, който е по-известен. Репутация не се придобива току-така, тя се доказва години наред. Затова и главните мениджъри на „Информинвест“ начело с Яков Наумович Херсонски избраха нашата фирма.
— А какво ще ми кажете за независимия директор? Струва ми се, че Акишин не споделяше същите възгледи като вас и Херсонски. Той беше против сделките между „Dulle“ и „Информинвест“.
Кретинин остави вилицата си в чинията и недоумяващо се втренчи в Турецки.
— Кой ви е казал подобна глупост?
— Хората — простичко рече Турецки.
— Лъжат — убедено каза Кретинин. — Възползват се от това, че Акишин изчезна.
— Той не е изчезнал — отвлекли са го и искат откуп.
— Да, да, разбрах за това… — Николай Иванович тъжно въздъхна и хвана гарафата. Наля водка в чашките и каза: — Нашият спор е съвършено нелеп. Веднага щом похитителите освободят Сергей Михайлович, той ще потвърди думите ми.
— Ами ако не го пуснат?
— Кого? — разсеяно попита Кретинин.
— Акишин.
— Какво означава да не го пуснат? Ще го пуснат като нищо. Вече не сме през деветдесетте. Сега бандитите играят по общите правила.
— И все пак? — отново попита Турецки. — Едва ли ще чакате неговото завръщане, нали? Сделката ще бъде ли сключена?
— Сигурен съм в това — каза Кретинин и с една глътка изпразни чашата си.
5.
Няколко часа преди срещата си с хлъзгавия Кретинин Турецки разговаря с шефа на фирмата „Устойчиви технологии“ (същата, заради която отблъснали фирмата на скандалджията Адамски — „Уралинтек“).
Самият Сергей Александрович Галин, шеф на „Устойчиви технологии“, изглеждаше съвсем внушително и солидно. На пръв поглед беше типичен рафиниран интелигент. Галин имаше една особеност доста неприятна за неговите събеседници: постоянно вмъкваше в думите си афоризми и поговорки, като че ли апелираше към тях като безусловни и неоспорими авторитети.
— Ролята на системния интегратор в тази сделка е една от най-главните! „Информинвест“ се заинтересува от нас. Мисля, че няма нищо чудно в това. Ние сме много уважавана фирма в професионалните среди.
— Така ли? — усъмни се Турецки. — А пък аз със сигурност знам, че независимият директор Акишин е желаел „Информинвест“ да работи с „Уралинтек“, а не с вашата „уважавана“ фирма, но достатъчно влиятелни хора, като Херсонски и Кретинин, са били против това…
— Може би, може би… — философски отговори Галин. — Но както се казва — който изпревари… Има доста авторитетни фирми, но Херсонски поиска от нас да му помогнем. Не знам какви други съображения е могъл да има, освен онези, които вече ви изброих. Виждам, че не ми вярвате особено много.
— Почти никак — честно си призна Турецки.
— А не бива. Както е казал Ларошфуко, разговорът се поддържа не с ум, а чрез взаимно доверие. — Галин вежливо се усмихна. — Извинете, Александър Борисович, вие срещали ли сте се с Акишин?
— Не. Отвличането му осуети срещата ни.
— Тогава защо с така увереност твърдите, че Акишин е бил против нашето участие в тази сделка?
— Колегите на Акишин ми обясниха неговата гледна точка по този въпрос — каза Александър Борисович. (Това беше напълно вярно — през последните дни Турецки успя да се срещне и да разговаря с десетки мениджъри, събирайки информацията капка по капка.)
— И какво? — повдигна вежди Галин.
— Акишин е критикувал избора на „Информинвест“ за системен интегратор. Казвал е на Херсонски, че „Устойчиви технологии“ и вие лично, като шеф на тази „уважавана“ фирма, не сте най-добрият, най-известният и далеч не единственият играч на този пазар. Акишин е бил убеден, че Херсонски поддържа рискова стратегия на внедряване и че за компанията ще е по-добре, ако прибегне до услугите на „Уралинтек“ и нейния шеф Игор Адамски.
— Може би… Сигурно и нашата фирма има своите недостатъци. Но винаги е по-добре да си ъгловат с нещо, отколкото кръгъл без нищо…
Разговорът с Галин, също както и с Кретинин не доведоха доникъде. Бизнесмените умело заобикаляха „проблемните точки“, измъквайки се с общи фрази и съветвайки Турецки да намери колкото може по-бързо Акишин, за да може самият той да постави всички точки над и-то.