— Седнете! — тихо заповяда тя. — Хайде!
Той послушно седна.
— Не разбрах какво…
— После ще ви обясня всичко. Поседете минута мълчаливо.
Леонид сви рамене и посегна към бутилката.
— Не! — каза Ирина. — Не се навеждайте. Останете изправен.
Върху лицето на Леонид се появи искрено изумление, обаче и този път се подчини. Само тихо рече:
— Обаче…
И веднага млъкна, натъкнал се на отчуждения студен поглед на Ирина.
По лицето й пробяга облак.
До масата близо до входа стоеше младичка сервитьорка. Тя тихо се уговаряше за нещо с посетителя, който поради неразбираеми причини беше хванал ръката й. Посетителят изглеждаше значително по-възрастен от сервитьорката. Беше зрял симпатичен мъж с уморено, донякъде присмехулно лице.
Турецка не откъсваше очи от двойката и лицето й ставаше все по-студено и студено.
— Всичко това не ми харесва — обидено изрече Леонид, уморен от неизвестността. — Ирочка, вие ме правите на идиот.
— Ако той ви забележи, ще ви направи на котлет — студено каза Ирина. — Така че ще е по-добре да си останете идиот.
— Какво значи всичко това? — намръщи се Леонид. — Кой е този — той?
— Мъжът ми — просто отговори Ирина.
— Мъжът ви? Какъв мъж? Почакайте… — Най-сетне се усети. — Той да не би да е тук?
— Да — тихо каза Ирина.
Леонид леко подсвирна, изправи гръб и замря. След това попита, без да извърне глава:
— Извинете, а той много ли е ревнив?
— Непременно ли трябва да сте наясно?
— Знаете ли, ще ми се — отвърна Леонид. — Между другото, сам ли е?
— Не знам. Току-що разговаря със сервитьорката и я държеше за ръка.
— С коя сервитьорка? С оная сексапилна хубавица с миниполата?
Ирина премести погледа си върху Леонид и присви очи.
— А вие откъде знаете? Тя не обслужваше нашата маса.
Той се усмихна насила. Сви рамене.
— Е… ние с вас сме тук повече от половин час. Трудно е да не я забележиш. Значи вашият мъж също обича италианската кухня?
— Не може да я търпи — каза Ирина.
— Тогава какво прави тук?… Чакайте… Мисля, че разбрах. Мъжът ви има роман със сервитьорката!
Леонид мръснишки се ухили. Лицето на Ирина стана още по-сурово.
— Престанете да дрънкате глупости! — каза тя със силен шепот.
— А тогава как ще обясните това, че той й държи ръката?
Ирина не отговори. Тя продължи да наблюдава мъжа си. Сервитьорката си тръгна, при това изглеждаше недоволна. Мъжът й запали цигара и зарея поглед из залата. Ирина набързо се скри зад Леонид.
— Какво прави? — тревожно попита кавалерът й.
— Оглежда залата.
— Може би ви е проследил?
— Пълни глупости! — намръщи се Ирина.
Леонид сви рамене:
— Просто предположих.
На масата на мъжа й отново се появи оная развратна сервитьорка и остави пред него халба бира. Те размениха няколко реплики, след това сервитьорката се оттегли, а мъжът й извади бележник и започна замислено да чертае нещо.
Ирина се усмихна. „Той и тук работи“ — иронично си помисли тя.
— Както виждам, това страхотно ви разсмива — отново се обади Леонид. — Но трябва да си призная, мене никак.
— Не се страхувайте — успокои Ирина „тролейбусния красавец“. — Попаднал е тук случайно. Живеем наблизо. Сигурно се е върнал вкъщи, видял е, че ме няма, и е тръгнал да хапне някъде.
— Но нали не обича италианска кухня?
— Не я обича — съгласи се Ирина. — Най-вероятно се е замислил и се е отдалечил прекалено много от къщи. Домързяло го е да се върне и затова се е отбил точно тук.
— Разсъждавате като следовател — забеляза Леонид.
— Какво да се прави — усмихна се Ирина. — Съпругата на следователя също е донякъде следовател.
— Чакайте… — издължи се лицето на Леонид. — Какъв следовател? Нали казвахте, че той е… Той наистина ли е следовател?
— Аха. От Главната прокуратура.
Очите на кавалера й тревожно зашариха. Той внимателно се извърна и погледна към Турецки. По всяка вероятност това, което видя, не му достави никакво удоволствие.
— Як тип — тихо промърмори Леонид. Той отново се обърна към Ирина и насилено усмихвайки се, каза: — Вижте какво… Хайде аз полека да стана и да се разкарам. Все едно не ме е имало, а?