Турецки боцна с вилицата си един пелмен и го отправи в устата си.
— А и самият стил на престъплението… — продължи той с натъпкана уста. — Твърде необичаен е за бандити. Ами отровата!
— Какво за отровата? — попита Ирина.
— Отровата е много рядка. Такава не може да се купи в някоя аптека. Готвачът се е престарал с дозата, иначе всичко щеше да изглежда като обикновен сърдечен пристъп. Убийството на Кожухин също бе уредено най-грижливо. Както се казва, според всички закони на жанра. А и около отвличането на Акишин далеч не всичко е съвсем просто. Нали все пак там е имало свидетели. Да! Две жени. Те единодушно твърдят, че всичко е изглеждало като операция на спецназ. Даже не са имали някакви съмнения по този въпрос.
— Мислиш ли, че зад всичко това стои някоя от спецслужбите?
— Едва ли. Но хората, които са организирали тези престъпления, имат отношение към спецслужбите. Всъщност това е само версия. — Турецки погледна жена си и виновно се усмихна. — Знаеш ли какво… Няма да кажа нито дума повече относно всичко това. Наистина!
— Изобщо или само днес?
— За „изобщо“ не обещавам, но „днес“ — със сигурност. И изобщо… — Очите на Турецки се присвиха и страстно заблестяха. — Не ти ли се струва, че и двамата сме уморени и трябва да си легнем да спим по-рано?
— Струва ми се — каза Ирина. — Но първо ще измия съдовете.
— По дяволите съдовете — изръмжа Турецки. Той се наведе към жена си, прегърна я през кръста и хрипкаво каза: — Ела при мен.
6.
Ако старши следователят от Главна прокуратура Турецки бе присъствал на разговора между Плат, Акишин и Кожухин, той нямаше да прати своята интуиция (която му подсказваше, че в тази история е замесена някаква неизвестна досега „трета“ сила) по дяволите.
Плат прие гостите си радушно. Като привърженик на здравословния живот той предложи не алкохол, а да си изберат между портокалов сок, минерална вода и кола. Гостите предпочетоха сок.
— Господа, много се радвам, че се отбихте при мен — каза Плат. Той бе явно възбуден след всички срещи и банкети, устройвани в негова чест. — Много е важно хора като вас и мен да се срещат по-често. Ние с вас сме стълбовете на обществото. Не интелектуалците, не фермерите и работниците, а именно ние — топмениджърите и бизнесмените. Само ние сме способни да направим нашето общество отворено.
— Вие сте прав — каза мургавият като циганин Кожухин, отпи от сока си и се намръщи. — Но съществуват сили, които се опитват да ни попречат. Точно затова дойдохме…
— Именно! — възкликна Плат. — Точно така!
Плат започна да крачи из стаята с чашата портокалов сок в ръка.
— Човешката общност трябва да бъде демократична и отворена — бърбореше той. — В основите й трябва да лежат либералните ценности. Вие знаете, господа, аз винаги съм смятал, че за живите същества солидарността има значително по-голяма роля, отколкото антагонизма.
— Въпросът е спорен, но… — започна Кожухин, обаче Плат, който никога не изпускаше възможността да пропагандира мислите си, не му позволи да довърши.
— Не бива! — каза той. — Не бива да мислите така. На мен всичко това ми се струва дотолкова очевидно, че всеки спор на тази тема губи смисъл. Аз, приятели мои, съм убеден, че развитието на социалния живот се състои в разширяването на световната среда, тоест на кръга от хора, съзнаващи общите си интереси и способни да ги съгласуват помежду си!
Акишин и Кожухин се спогледаха.
— Виждам, господа, че моите мисли ви изглеждат само една празна абстракция — констатира Плат, забелязал как гостите му се споглеждат. Той снизходително се усмихна. — И въпреки това аз смятам, че при нормални условия подобряването на качеството на социалния живот се намира в пряка зависимост от нивото на етичната култура. А материалният прогрес се постига не само чрез технически и организационни мероприятия, той зависи и от способността на хората да си сътрудничат, от тяхната преданост към обществените интереси. От тази гледна точка съвременният свят се нуждае предимно от етични принципи!
— Господин Плат, безусловно всичко е така — вежливо заговори външно благодушният Акишин. — И ние сме съгласни с вас напълно. Но с моя колега дойдохме да поговорим на друга тема.
— Да, разбира се, вие дойдохте при мен по някаква важна работа. — Оптимистичната усмивка изчезна от устните на Плат. Той делово се намръщи. — Така се изморя вам от цялата тази светска суматоха, че ми се завива свят и съм неспособен да се съсредоточа — оплака се той. — И така, господа, за какво става дума?