Отново се обърна и продължи нататък. Вера изпрати Дейвид с поглед, докато той не се скри зад дърветата. След това пъхна ръка в джоба на джемпъра си — беше напипала пръстена. Извади го, сложи го на ръката си, изпъна я и любувайки се на блестящия брилянт, тихо каза:
— Мама би умряла от завист. — Помисли и добави: — И не само тя.
След като му се налюбува до насита, Вера свали пръстена и отново го пъхна в джоба си. Не й се искаше Стас да го види. А и Вера не се канеше да разказва нищо на гаджето си. Стас бе толкова впечатлителен. Защо да травмира психиката му с някаква нелепа история?
3.
Дейвид започна да причаква Вера от университета почти всеки ден. Като че ли нарочно Стас Тоцки замина на някакъв студентски симпозиум в Питер, така че Вера нямаше и на кого да се оплаче.
Честно казано, нямаше от какво толкова да се оплаква. Флин се държеше като истински джентълмен. Той вече не си позволяваше никакви грубости, затова пък при всяка възможност подаряваше на Вера някакъв скъп подарък — златно часовниче с инкрустирани брилянти или платинена гривна, понякога красива брошка.
Вера не си и помисляше да пита Дейвид откъде има толкова пари. Тя вземаше подаръците му безропотно, съзнавайки, че не би трябвало да ги приема (в подобни случаи момичетата от книгите запращаха подаръците в лицето на досадния ухажор). Но не можеше нищо да направи.
Вера не показваше получените подаръци. Тя прекрасно разбираше, че ако майка й види някоя от тези скъпи „дреболийки“, върху главата й щеше да се стовари буря от въпроси, на които нямаше как да отговори. Затова Вера складираше подаръците в кутия, която заключваше в чекмеджето на бюрото си (там никой нямаше достъп, дори Артур).
Един път Дейвид й подари обица с бисерче.
— Харесва ли ти? — попита той.
Обицата беше много красива, призна Вера. След това попита Дейвид:
— Но защо е само една?
— Другата остана в жилището ми — отговори Дейвид.
— Имаш жилище тук? — попита Вера без учудване.
Англичанинът кимна.
— Имам. Знаеш, че не обичам да живея по хотелите. Ненавиждам суетнята; не обичам, когато някой, преструвайки се, че почиства, рови в нещата ми. На квартира ми е по-добре и по-спокойно. — Той хвана ръката на Вера и попита: — Искаш ли заедно да отидем да приберем втората обица?
— Да — съгласи се Вера за свое учудване.
И тръгнаха.
Квартирката на Дейвид беше съвсем миниатюрна. В стаята имаше маса, върху нея — компютър, табуретка. Имаше и легло. Широко легло.
Този път Вера не се отказа от виното. То беше сладко, ароматно и от него не й се гадеше. Наистина след втората чаша леко й се зави свят, но след малко й мина.
Дейвид бе учтив, остроумен и нежен. Започна да я целува по ръцете, после по лицето. След това тя се съгласи да пие с него брудершафт. Вера нямаше повече сили да се съпротивява. При това… Дейвид й подаряваше такива красиви неща.
Вера се отдаде на Флин спокойно и безропотно. Знаеше, че на Дейвид няма да му хареса, ако лежи в кревата като дърво, затова правеше всичко, за да му е приятно. Това не изискваше някакви особени усилия. Вера харесваше начина, по която я люби Дейвид, неговите изтънчени ласки доста се отличаваха от онова, което правеше в леглото Стас. И в края на краищата тя успя да изпита и удоволствие.
— Е — каза Дейвид, когато всичко свърши, — сега ще се съгласиш ли да се омъжиш за мен?
— Не — спокойно отвърна Вера.
— Защо?
— Защото не те обичам.
Дейвид я погледна учудено, след това поклати глава и попита с леко раздразнен глас:
— А Стас — обичаш ли го?
Вера не отговори на въпроса. Не защото не искаше, а защото не можеше. От една страна, Стас Тоцки й беше гадже, почти годеник, а от друга — никога не й беше подарявал такива скъпи подаръци и никога не бе карал тялото й да трепти така, както в прегръдките на Дейвид. И все пак Стас беше близък. И разбираем. Тя знаеше кой е той и с какво се занимава. Не се налагаше да мисли какво ще стане, след като се оженят. Със Стас въобще не се налагаше да мисли за каквото и да било. Всичко беше като по ноти.
Вера протегна ръка, взе от шкафчето чашата с вино и я изпразни на един дъх. След това стана от леглото и започна да се облича. Дейвид я гледаше мрачно. Когато тя се облече напълно, той попита: