— Защо се съгласи да спиш с мен?
— Защото много ти се искаше — отговори Вера.
Дейвид помълча малко, след това попита:
— А на теб?
— На мен? — Вера престана да се облича и за секунда се замисли. Когато навикът й да казва цялата истина надделя, тя отвърна: — Вероятно също съм искала. Беше ми приятно с тебе. Много приятно. Но това няма да се повтори.
Дейвид леко се надигна от леглото.
— Защо?
— Защото утре Стас се връща — отговори Вера. — А той е мой годеник.
— Ти наистина ли ще се омъжиш за него?
— Да, ако той поиска — каза Вера.
— Не е ли глупаво? — възкликна Дейвид. — Ще погубиш живота си. Аз мога да ти дам всичко.
— Знам — каза Вера. — Но на мен не ми трябва всичко.
Когато тя излезе от апартамента, Дейвид все още лежеше в леглото, опитвайки се да разбере какво е замислило това странно момиче? Каква игра му върти? И защо той, опитният и далеч не глупав мъж, е хлътнал по тая смахната рускиня, която го върти на пръста си, при това без да полага никакви усилия?
Въобще не му идваше наум, че Вера изобщо не играе и че в обикновения живот, несвързан с виртуалната реалност, тя е наивна до идиотизъм.
Глава единадесета
Дейвид Флин
1.
Няколко пъти Дейвид Флин усещаше порива да разкаже на Вера кой е всъщност. Но… не можеше. Не можеше, но не от страх. Дейвид Флин не се боеше никога и от нищо. Просто не знаеше с каква гарнитура да й го поднесе.
Дейвид бе твърдо убеден, че е гений. При това признат гений. Но качествата на неговата гениалност не бяха такива, че да ги обявява на всеки ъгъл. А ако се наложеше, то щеше да бъде само с гръмки вестникарски заглавия: „Полицията не е в състояние да открие тайнствения гений!“, „Криминалният гений отново прекара спецслужбите!“. И други такива.
Дейвид не се страхуваше да признае на Вера кой е всъщност, но не знаеше как точно да й го каже, без да изглежда кретен или самохвалко.
А имаше какво да разкаже.
Вестникарите заявяваха, че според най-скромните пресмятания дейността на Дейвид Флин струва на английската, германската и френската икономика общо двадесет и пет милиона евро. Дейвид бе склонен да се съгласи с тях.
Специализацията на мистър Флин беше същата като тази на Грув и Максимович — банкови афери с електронни плащания, кредитни мошеничества и така нататък. Но англичанинът работеше с едно ниво по-високо. Той беше „гросмайстор“ на банковото хакерство.
Всичко започна през деветдесетте години. Тогава скромният програмист Джон Уотсън (чиято единствена гордост бе това, че има еднаква фамилия със знаменития литературен герой) живееше в Лондон и работеше в малка компютърна фирма.
Живееше скромно, но беше доволен от живота си. Поточно си мислеше, че е доволен, защото просто не познаваше друг живот. Имаше малко апартаментче, в което никога не допускаше никого. Разбира се, Джон Уотсън общуваше с хората, имаше приятели и познати, но се срещаше с тях или в града, или в техните домове. Джон възприемаше своето апартаментче като една малка църква, в която спокойно може да се моли на своя бог. Наистина вместо олтар Джон имаше бюро с компютър, а вместо икони — лазерни дискове.
Бащата на Джон бе голям човек. И въобще не от бедните. Работеше като бизнес консултант. Но след смъртта на майка му отношенията между Джон и бащата не потръгнаха. Баща му много обичаше неговата майка и не можа да прости онази катастрофа.
Онази съдбовна вечер колата на майка му се бе повредила и тя помоли Джон да я откара до магазина с неговия мотоциклет.
— Добре, мамо — каза той, — само да се преоблека.
След като майка му затвори вратата, Джон вдигна от пода недопитата бутилка с бира и я пресуши на няколко глътки. Че как иначе? Нали бирата щеше да изветрее.
Едната каска бе изчезнала някъде. Джон подаде на майка си неговата, но тя му отказа.
— На тебе ще ти е по-нужна — каза тя. — Навън има силен вятър и ще ти духа право в лицето.
Джон се съгласи и си сложи каската. Обаче вместо вятър навън валеше.
— Ще се намокриш — каза Джон на майка си.
Тя се усмихна и махна с ръка.
— Няма страшно. Магазинът е на две крачки.
Магазинът наистина бе на две крачки, но те не успяха да стигнат до него. Мотоциклетът се подхлъзна върху мократа настилка и се заби в един стълб на километър разстояние от магазина. Майка му загина на място, а Джон се отърва със счупване на ръката и няколко синини.